Остър недостиг на средства измъчва агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. Финансите на ведомството, което трябва да осигури на населението вода, брашно, сирене, олио и горива при бедствия като сегашните, са били орязани почти наполовина. За да попълва стоковите си наличности, резервът има нужда от поне 300 млн. лв., разкриха източници, пожелали анонимност заради секретност­та, в която е обвита работата на агенцията. Заявките за по-висок бюджет към финансовото министерство обаче са пренебрегвани заради недостиг в хазната.

През 2014 г. за нуждите на държавния резерв са заделени едва 38 млн. лв. срещу 75 млн. в предкризисната 2008 г. Като за капак 18 млн. лв. от тях са за поддържане на задължителните запаси от нефт и нефтопродукти. Така за останалите стоки от първа необходимост не остава почти нищо.

Според нормативите за 2014 г. автомобилният бензин в запасите трябва да стигне за минимум 30 дни. За толкова време трябва да имаме авиационен бензин и промишлено гориво. И тези количества обаче се набавят трудно, макар че при неизпълнение Брюксел ни заплашва със санкция от 770 000 евро.

Липсват и други жизненоважни стоки. В резерва трябва да има 3 млн. литра минерална вода, но няма нито капка. Трябва да има също хлебно зърно за 90 дни и фуражно - за 30. Според бюджетна прогноза за периода 2012-2014 г., изготвена по времето на ГЕРБ от бившия шеф на ведомството Станимир Пеев, военновременните запаси от хранителни продукти, където влизат олио, захар, консерви, сирене, трябва да стигнат за 100 дни, а индустриалните - химикали, хартия, черни и цветни метали - за 70. Но в действителност запасът от лекарства е под 1% от нужните количества. Хлебното зърно би стигнало за под 30 дни (при норматив от 90), като са осигурени 17% от запасите от храни.

Само преди дни правителството реши да облекчи процедурата, по която могат да бъдат предоставяни стоки при бедствия и аварии. Предложението идва на фона на големите наводнения от тази година и липсата на достатъчно средства за справяне със ситуацията. Въпросът е какво има в наличност в складовете.

Количествата на запасите са класифицирана (секретна) информация. Номенклатурните списъци се определят от правителството и за последно са били променяни през 2008 г. За разгласяването на данните отговорните лица носят наказателна отговорност. С този аргумент шефовете на структурата отказват информация.

Тази тайнственост поражда съмнения за злоупотреби и корупция. По закон агенцията изпълнява задачи, свързани с националната сигурност и икономическата стабилност на страната в случай на криза, военно или извънредно положение, и е на подчинение на Министерския съвет. В нея работят малко над 600 души, които получават едни от най-ниските заплати в държавния сектор. Средното възнаграждение варира между 500 и 600 лв. Вчера Сметната палата започна планов одит в агенцията.