Заболяванията причинени след ухапване от комари продължават да са заплаха за населението, съобщиха от РЗИ-Варна за Moreto.net.

Западнонилската хеморагична треска е остра вирусна инфекция. Естествен резервоар на заразата са различни видове мигриращи и синантропни птици. Основно човек се заразява при ухапване от комари носители на вируса, особено през периода юли-август-септември. Вирусът може да се предаде и по други пътища. Заболяването протича с висока температура, отпадналост, главоболие, мускулни и ставни болки, а понякога с тежки прояви от страна на нервната система- дезориентация, ригидност на вратната мускулатура, тремор, парализа, менингити и енцефалити.

При наличие на неясни фибрилни състояния , отпадналост и силно главоболие,мускулни и ставни болки,тремор ,дезориентация е необходимо гражданите да се обърнат към лекар, по възможност инфекционист.

Проливните дъждове и наводненията в много области на страната са предпоставка за бързо увеличаване на комарните популации, а също така и количеството на вирусите в тях.

По данни на МЗ в Р. България е доказано наличието на азиатски тигров комар/Aedes albopictus/ в областите Бургас и Пловдив. Произхожда от тропичните и субтропични райони на Югоизточна Азия. През последните няколко десетилетия тигровият комар се разпространява в много други региони на света главно чрез транспортни средства и интензивна търговия. Известна е способността му за трайно установяване в новозаселени площи с последващо разширяване на засегнатите територии. Развитието му започва при средно месечни температури около 20 градуса.

До месец септември 2014 година в комарните биотопи на Варненски регион са извършени 67 проверки за наличие на комарни ларви. В отдел„ ПЕК ” на Дирекция „НЗБ” при РЗИ- Варна се поддържа картотека с досиетата на 136 основни комарни биотопа, групирани по селищни системи, с повече или по-малко разливи около тях и множество прилежащи малки водни басейни.

Резултатите от проверките за заселеност на биотопите с комарни ларви за периода показват наличие на комарни видове, способни да пренесат редица вируси, включително на малария и Западнонилски енцефалит.

Изложени на риск са горски работници, фермери, земеделски работници, еколози, градинари, ветеринарни работници, гледачи на животни в зоологически градини или ферми, работници грижещи се за спортни игрища, наблюдатели на диви животни и птици, орнитолози, биолози и др.

Предпазването от ухапване на комар включва:

- При работа на открито да се ползват лични предпазни средства: репеленти, ризи с дълги ръкави, дълги панталони, чорапи / ако времето позволява/. Да се избягва работа през активните за комарите часове.

- При работа с птици, диви животни да се ползват еднократно латексови ръкавици особено, ако са болни или мъртви, за да се избегне прекия контакт с тях. Ако липсват ръкавици да се ползват полиетиленови торби.

- Защита на дома с комарници, смяна на водата на 4-5 дни в поилки за животни, почистване на канавки, дерета, малки изкуствени езера, улуци и др. от застояла вода. Редовно почистване и дезинсекциране на гнезда, клетки за животни и стопански постройки в които се отглеждат същите.