Да разберат много внимателно как министерствата и Министерският съвет като цяло до момента харчат парите си и съответно как събират вземанията си се захванаха от служебното Министерство на финансите.

Близо две седмици - от 14 до 27 август, във всички ведомства са се извършвали финансови инспекции и вътрешни одити по отношение на изпълнението на планирания бюджет към края на юли.

Зам.-министърът на финансите Теменужка Петкова представи на пресконференция днес резултатите от тази внимателна проверка.

Като цяло по отношение на приходите министерствата могат да бъдат определени като отличници, тъй като по-голямата част от тях са успели да приберат в хазната си точно толкова, колкото са и разчетите в Бюджет 2014.

Изключение правят три ведомства, а именно Министерство на земеделието и храните, Министерство на образованите и науката и Министерство на околната среда и водите. Те отчитат забавени приходи, които се дължат най-вече на неплатени в срок наеми от помещения, под контрола на съответните министерства.

С „по-широки пръсти" могат да се похвалят Министерство на регионалното развитие, Министерство на външните работи и като цяло Министерски съвет. Тези три ведомства харчат по-бързо планираните си пари за цялата година, което създава опасност от нарушаване на законовото ограничение едно министерство да изразходва най-много 90% от предварително договорените.

Припомняме, последната актуализация на държавния бюджет, при която се осигуриха допълнителни пари за Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), намали въпросния лимит за харчове от 95% до 90%.

„Актуализацията води след себе си няколко основни риска за министерствата, а именно да нямат възможност да изпълнят поетите ангажименти по вече сключени договори", предупреди зам.-министър Петкова.

Друг извод от проверката е тревожна тенденция някои министерства и агенции към тях да поемат задължения, без да имат пари.

Такива примери са Министерство на отбраната, където пари не достигат във Военномедицинска академия; Министерство на вътрешните работи и Министерство на регионалното развитие, където Агенция „Пътна инфраструктура" има проблем с изплащането на разходите си.

По този начин се увеличава размерът на задълженията на ведомствата и като цяло на техния бюджет.

Доказателство за тези изводи са и данните, че към края на юли просрочените вземания са 136 млн. лева, а просрочените задължени са 156 млн. лева.

Проверката показва още, че в някои министерства - регионалното, младежта и спорта, външните работи и на земеделието и храните, има достигнати сравнително високи нива на лимитите за ангажиментите за разходи и новите задължения за разходи. Това от своя страна създава риск същите да бъдат превишени в годишен план.

Неизрядни са и Министерство на земеделието, Министерство на здравеопазването и Министерство на външните работи, тъй като не са предоставили информация към края на юни за поетите ангажименти за разходи и новите задължения за разходи. Без такава информация не могат да се вземат адекватни управленски решения.