„Теди Генев с песните на Иван Михайлов“ е най-новият варненски музикален проект, който свързва певец и композитор в уникалната симбиоза от естрада и поп музика, докосващи всяко чувствително за фините нотки на живота сърце. Дискът с това заглавие се посвещава на идеята Варна да стане европейска столица на културата през 2019-а - нещо, което се решава в момента. За целта журито обикаля градовете кандидати, а от неделя комисията оглежда града, но „инкогнито“. Оценяващите не се показват, за да не си влияят с гражданите, обясниха от организационния комитет по кандидатурата.

Дискът ще излезе скоро на пазара, но дотогава за продуктите в него се грижат и двамата музиканти. Последната им съвместна сценична изява беше на празника на Варна – 15 август.

Нотните послания, напомнящи за хубавата българска естрадна музика с европейски полъх, са дело на композитора Иван Михайлов.

Той е роден през 1947 г. в Ловеч, завършил е основно училище, музикална гимназия в Плевен, след което е карал военна служба в Кърджали и е завършил консерватория в София. Творческият му път обаче не спира дотам.

„Аз съм зодия Скорпион, когато си кажа нещо, трябва да го постигна с цената на всичко. Няма при мен път назад“, казва за себе си композиторът.

Четири години свири в Шумен, после в Плевен, запознава се със съпругата си музикант във Варна и заминават за родината й Холандия. Там Михайлов завършва още две консерватории и много курсове за композиция. Създава 49 учебни школи и комерсиална музика. Обича да пише за инструменти като акордеон и флейта. Работи в „Сони мюзик“.

След класическото си образование завършва и профил лека музика, която винаги го е привличала. Така днес го знаят като композитора на Ваня Костова, на Маргарита Хранова, на Веселин Маринов и на варненеца Теди Генев.

Иван Михайлов, композитор: Рецептата за успех е да бъдеш себе си, не някой друг

- Как избрахте Теди Генев за новите си песни? Или той Ви избра?

- Тези песни са наши. Решили сме заедно да ги направим. С Теди се запознахме случайно, но знаем, че няма нищо случайно. Когато го чух как пее, ми хареса звученето и реших, че си заслужава. Той е национален певец за мен, богатство за България, не само за Варна. Започнахме с песента „Валерия“. Това ни даде стимул, за да продължим по-нататък. Когато хората са настроени на една вълна, могат да постигнат много. Всеки човек, който е самичък, не може да постигне нищо. Музиката е комбинация от добро композиране, добър певец, добър текст и аранжор.

- Вие сте от поколението класически български композитори на поп музика, позната у нас като естрада, които обаче вече са на изчезване. Как се съхранихте в тази трансформация, която се получи на музикалния пазар през последните години?

- Не се смятам за традиционен български композитор, защото когато си излязъл преди 35 години навън, се оформя друг мироглед. Имах тук завършена консерватория с валдхорна, изкарах там още 2 консерватории, които много ми помогнаха. Оформих се като композитор в по-западен стил. Често се питам мога ли да пиша българска песен, но се запитвам в същото време какво значи българска песен. Българите пеят други песни, а аз се питам това. За мен най-важното е да напишеш хубава песен, красива, която да трогне.

Дори преди 23 години станах композитор. У мен се е събирало, събирало и се явих на държавен изпит с 5 композиции. Дори не ми вярваха, че аз съм написал първите песни. Да погалиш някой човек с музика, е най-красивото нещо.

- Как усещате кога една песен ще влезе в сърцата на хората и те ще я запеят? Много български певци и композитори си мислят, че имат хитове, а песните им звучат посредствено за изтънчения музикален слух.

- Изобщо не е важно какво мисля аз. Важно е какво мисли публиката. Когато за нея песента е хубава, значи е. За всяка песен си има публика, но разликата между хубавата музика и музиката, която е на върха, е много малка и важна. 20 години работих в „Сони мюзик“. Там получих много професионални съвети. Разбрах, че във всяка песен трябва да има малка изненада. Песента трябва да е жива, да не доскучава на хората. Пиша за големи холандски изпълнители именно по този начин.

- Кой са българските Ви фаворити на сцената?

- Когато си идвам в България, пиша за певци като Ваня Костова, Веселин Маринов, Теди Генев. Той знае как да общува с публиката. През 2000 г. взех първа награда с Ваня Костова на фестивала „Бургас и морето“. Тогава направихме 11 песни за компактдиск. Спечелихме с „Море от нежност“. Но песента, която много се слуша в България, е „Хоро“, също „Цветя и лъжи“, „Мастилена вечер“, „Някой зад вратата“, „Шепа пясък“, „Стари приятели“ и „Боже, пази България“. Но пък в България знаете, че финансите имат огромно значение и в този бизнес.

- Вкусът на публиката се променя праз годините, успявате ли да го следвате?

- Моя вкус никога няма да го променя. Когато бях в Холандия, шефът ми каза: „Бъди себе си“. Нещото, което те прави най-уникален, е да бъдеш себе си, а не да подражаваш на някого. Хората много бързо разбират, когато подражаваш на друг. Най-лесно е да следваш своя мирис в това, което правиш, и когато хората те оценят, защото това винаги е уникално, ще продължиш да бъдеш себе си. А това е най-лесното. Трудно се постига, защото хората са научени да гледат другия и да искат да са като него. Аз продължавам да мисля, че всеки един човек е уникален. Това, което другият има, го нямам аз. Всеки човек има добри качества и лоши. Използвай добрите, знаейки кои са по-малко добрите ти качества, съветвам аз.

Песните минават през сърцето ми, не ги мисля с главата си. Така една от тях беше „Море от нежност“, написах я за майка ми и тя спечели на „Бургас и морето“. Така до хората достигнаха моите чувства към майка ми. Това е ролята на музиката. Направил съм балада за Маргарита Хранова и Теди Генев. Ще я посветя на Ловеч, откъдето съм, и ще я дам на Варна. Обичам Варна, тук се запознах със съпругата ми. Когато музиката е хубава и в текста има послание, тогава песента е силна. Обичам да пиша за любовта. Всеки, който обича любовта, обича живота.

- Има ли шанс Варна да стане европейска столица на културата според Вас?

- Има, и много се надявам това да се случи. Искрено го желая.

- Имате ли рецепта за успех?

- По най-простия начин се получават нещата, а не като се правиш на циркаджия. Най-правият път е нагоре. Той е труден, но е най-късият. Хубав е славният път, но за него се изисква много работа. Трябва да не се щадиш и да работиш, за да постигнеш това, което желаеш. Тогава идва удоволствието. Всичко е освен талант, и много труд. Заемеш ли се с нещо, никога не се питай дали ще успееш. Прави го. Когато скачаш с парашут от самолет, връщане назад няма.

Радват ме и похвалите, и критиките. Няма да ме радва, ако никой не казва нищо. Комплимент и критика означават едно и също – че си развълнувал хората. Не харесвам критики, които не отговарят на истината. Но пък на такива дребни неща не трябва да се обръща внимание.