Начинът на живот на ромския етнос е такъв, че тези хора не могат да свикнат да живеят във фургоните. Това каза пред „Черно море“ психологът и експерт към Центъра за демографска политика проф. Петър Иванов.

Той бе помолен да коментира новината, публикувана във вестника ни преди ден, че част от семействата, които останаха без домове след водния ад в „Аспарухово“ на 19 юни, не желаят да живеят в предоставените им фургони. Фургоните днес не са обитавани от никого, само охраната стои на мястото. Това обаче вече не е проблем на общината, която стори, каквото трябва, при това навреме.

Хората, отказали помощта, са свикнали да живеят в едни други условия – разхвърляност, мръсотия, с преки връзки по между им. Един вид свобода, която тези фургони не могат да им осигурят, анализира Петър Иванов.

Животът във фургоните означава известна дисциплинираност, която от психологична гледна точка е неприемлива за този етнос, каза професорът психолог. В домовете трябва да се поддържа известен ред и чистота, докато тези роми искат предимно свобода и неангажираност, допълни проф. Иванов.

Той разказа и много интересен научен случай. Изследователят Деймън Барет през 1938 г. открива непознати дотогава племена в Нова Каледония. Нивото на тези общности било като човешкото през каменната ера. Използвали каменни сечива, не напускали племето, не ходели по-далече от 20 км.

През 2010 г. същият изследовател отново ги посещава и вижда коренна промяна – тези хора вече са развити и цивилизовани, дори имат пилоти и представители с други специфични професии.

За съжаление нашите роми нямат желание за интеграция и развитие, сподели Петър Иванов. Според него те продължават да отстояват своя начин на живот и не приемат друг.