Всяко десето село у нас е пред изчезване. Това става ясно от данните на Националния статистически институт за демографската картина в районите в страната по справка на БТА. От всички 5009 малки населени места точно 564 са безлюдни или с до 10 жители.

Призрачните села, останали без нито един обитател, но все още незаличени от картата на България са 169, показва справката с данни към края на 2013 г. В точно 60 села пък живеят самотници без никакви съседи, които да им се притекат на помощ при нужда или дори да се скарат с тях. В 66 малки населени места има по двама души, а в други 55 - по трима.

Селата без население са разпръснати в 12 области на страната, като най-много са в Габровско. Там има общо 349 населени места, като повече от половината от тях са или необитаеми, или с едноцифрен брой жители. Втора по безлюдни села е област Велико Търново, следвана от Кърджали.

1848 са селищата с до 100 жители, като в тази бройка се включват и два манастира, които са със статут на населени места – Рилски и Клисурски (девически).

Справката в регистъра показва, че най-многобройна е групата на малките населени места с жители между 100 и 200 души - 724.

Най-голямото село у нас е Лозен в област София, чиито жители надхвърлят 6300. Силистренското Айдемир пък е второ с 5914 обитатели. Към селата гиганти могат да се причислят още 402, в които кипи активен живот при население между 1000 и 2000 души.

Цялостната тревожна картина за състоянието на селата у нас, които масово изчезват и принуждават министерския съвет да ги закрива, обхваща постепенно и градовете. Тенденцията за обезлюдяване на провинцията води и до парадокси. Така най-малкият град у нас – Мелник, вече отстъпва по брой жители на близо 2400 села, показват данните в регистъра. Известният с виното и архитектурата си югозападен град е останал с население от едва 208 души. Точно толкова население има в още седем села.