55 г. пр.н.е. — Юлий Цезар напада Британия.

325 г. — Никейският събор определя правилата за изчисляване на датата на Великден в християнската църква.

1580 г. — Испанската армия превзема Лисабон и Португалия е анексирана от Испания.

1718 г. — Френските колониалисти основават Ню Орлеан в Северна Америка.

1758 г. — Седемгодишната война: Пруския крал Фридрих II побеждава руската армия в Битката при Зорндорф (днес Сарбиново, Полша).

1768 г. — Джеймс Кук започва първата си експедиция.

1819 г. — В Швейцарските Алпи е намерен извор, наречен Саския, чийто вода до ден днешен се счита за най-чистата и с най-добър минерален състав в света.

1825 г. — Уругвай обявява независимостта си от Бразилия.

1830 г. — Започва Белгийската революция.

1875 г. — Осъществено е първото преплуване на Ла Манша — от британеца Матю Уеб, за 21 часа и 45 минути (настоящият рекорд е под 7 часа).

1916 г. — България в Първата световна война: Руската армия форсира Дунав и навлиза в българска територия.

1920 г. — Полско-съветска война: В решителната Битка при Варшава полските войски, под командването на Йозеф Пилсудски, успешно изтласкват от Варшава Червената армия.

1928 г. — Завършен е строежът по трибуната Коп на Анфийлд, стадиона на английския футболен отбор Ливърпул.

1940 г. — Втората световна война: Британски самолети бомбардират за първи път Берлин.

1944 г. — Втората световна война: Съюзническите войски освобождават Париж от нацистка окупация.

1960 г. — В Рим са открити XVII Олимпийски игри.

1961 г. — В София е открита Втората лятна универсиада.

1967 г. — Установена е гореща линия между Кремъл и резиденцията на министър-председателя на Великобритания.

1978 г. — В Испания е отменено смъртното наказание в мирно време.

1988 г. — При пожар изгарят много здания в централната част на Лисабон.

1989 г. — Космическия апарат на НАСА Вояджър 2 минава край Нептун, последната голяма планета, преди да напусне Слънчевата система.

1991 г. — Беларус обявява независимост от СССР.

1993 г. — В Асама (Индия) побеснял слон прегазва и убива 44 души.

1997 г. — В Берлин е осъден на 6 години и половина затвор Егон Кренц, източногермански комунистически лидер, заради убитите при бягство на Запад граждани, опитали се да преминат през Берлинската стена.

2003 г. — Петдесет и двама души са убити при терористичен бомбен атентат в Мумбай, Индия.

Родени на 25 август

1938 г. — Янка Рупкина, Народна Певица

1530 г. — Иван IV, цар на Русия († 1584 г.)

1744 г. — Йохан Готфрид фон Хердер, германски философ († 1803 г.)

1767 г. — Луи Сен-Жюст, френски революционер и писател († 1794 г.)

1819 г. — Алън Пинкертън, американски детектив († 1884 г.)

1841 г. — Теодор Кохер, швейцарски хирург, Нобелов лауреат през 1909 г. († 1917 г.)

1862 г. — Луи Барту, френски политик († 1934 г.)

1873 г. — Константин Георгиев, български военен деец († 1925 г.)

1874 г. — Михаил Розов, български революционер († 1934 г.)

1891 г. — Алберто Савинио, италиански писател († 1952 г.)

1900 г. — Ханс Адолф Кребс, британски лекар и биохимик, Нобелов лауреат през 1953 г. († 1981 г.)

1905 г. — Фаустина Ковалска, полска монахиня († 1938 г.)

1911 г. — Во Нгуен Зиап, виетнамски генерал († 2013 г.)

1912 г. — Ерих Хонекер, последният държавен глава на Германската демократична република († 1994 г.)

1916 г. — Фредерик Робинс, американски педиатър и вирусолог, Нобелов лауреат през 1954 г. († 2003 г.)

1916 г. — Георги Петров, български аграрен учен, селекционер († 1984 г.)

1918 г. — Ленард Бърнстейн, американски композитор и диригент († 1990 г.)

1923 г. — Алваро Мутис, колумбийски писател

1928 г. — Херберт Крьомер, германски физик, Нобелов лауреат през 2000 г.

1928 г. — Кирил Пандов, български футболист († 2014 г.)

1930 г. — Шон Конъри, шотландски киноактьор

1933 г. — Том Скерит, американски актьор

1934 г. — Али Акбар Хашеми Рафсанджани, ирански политик

1938 г. — Фредерик Форсайт, английски писател

1942 г. — Маргарита Терехова, руска актриса

1947 г. — Ан Арчър, американска актриса

1949 г. — Джийн Симънс, един от основателите на група KISS

1951 г. — Роб Халфорд, вокалист на групата Judas Priest

1954 г. — Елвис Костело, британски рок музикант

1954 г. — Бруно Мансер, швейцарски общественик

1958 г. — Тим Бъртън, американски кинорежисьор

1959 г. — Илко Семерджиев, български политик

1964 г. — Василиос Котрониас, гръцки шахматист

1964 г. — Джоан Уоли, английска актриса

1970 г. — Аарън Джефри, австралийски актьор

1970 г. — Клаудия Шифер, германски фотомодел

1970 г. — Мариян Тодоров, български футболист и треньор

1971 г. — Джилберто Симони, италиански колоездач

1973 г. — Фатих Акин, германски режисьор

1976 г. — Александър Скарсгард, шведски актьор

1977 г. — Джонатан Того, американски актьор

1981 г. — Рейчъл Билсън, американска актриса

1987 г. — Блейк Лайвли, американска актриса