Събития

636 г. — Между Византия и Арабския халифат се състои битка при Ярмук.

917 г. — Българо-византийски войни: Българските войски, водени от цар Симеон I, разбиват войските на Византия в Битката при Ахелой.

1634 г. — В Москва е издаден първият руски буквар.

1741 г. — Руският мореплавател от датски произход Витус Беринг открива Аляска.

1829 г. — По време на Руско-турската война (1828-1829) руски части влизат в Одрин.

1876 г. — В Османската империя започват масови погроми над арменците.

1892 г. — По време на Втория си конгрес БСДП окончателно се разцепва на БСДП начело с Димитър Благоев и БСДС начело с Янко Сакъзов.

1914 г. — Първата световна война: Германски войски превземат Брюксел.

1918 г. — Латвия, Литва и Естония са признати за самостоятелни държави от страните на Антантата.

1925 г. — Открита е първата линия на Римското метро.

1931 г. — Открито е 23 Обикновено Народно събрание с председател Стефан Стефанов, председател на Съюза на българските индустриалци.

1940 г. — По заповед на Йосиф Сталин агенти на КГБ извършват атентат срещу Лев Троцки, емигрант в Мексико, който на следващия ден умира.

1943 г. — Втората световна война: Извършена е англо-американска бомбардировка над Исперихско и Пордим, Плевенско.

1945 г. — В СССР е създаден свръхсекретен комитет за разработване на атомна бомба.

1960 г. — Сенегал напуска Федерация Мали и се обявява за независима самостоятелна република.

1968 г. — На 20 срещу 21 август е извършена интервенция на държавите от Варшавския договор в Чехословакия за ликвидиране на Пражката пролет.

1977 г. — Програма Вояджър: От авиобазата Кейп Канаверал във Флорида е изстрелян космическия апарат на НАСА Вояджър 2, чиято цел е изследването на външните планети на Слънчевата система.

1980 г. — В Евксиноград, Тодор Живков връчва орден "Кирил и Методий" - I степен на гръцкия композитор Микис Теодоракис за неговите творчески постижения.

1988 г. — Приключва Ирано-иракската война.

1991 г. — Естония обявява независимост от СССР.

1998 г. — САЩ нанасят въздушни удари с крилати ракети срещу предполагаеми бази на Осама бин Ладен в Афганистан и химическа лаборатория в Судан, в отговор на атентатите срещу американските посолства в Кения и Танзания от 7 август.

2006 г. — Рожерио Сени подобрява рекорда на Хосе Луис Чилаверт за вратар с най-много отбелязани голове.

2006 г. — Националната инициатива "Първанов – президент" за издигането на сегашния президент на България за втори мандат е подкрепена от 172 български кмета.

Родени

1085 г. — Болеслав III Кривоуст, полски крал († 1138 г.)

1779 г. — Йонс Берцелиус, шведски химик († 1848 г.)

1795 г. — Робърт Стоктън, американски политик († 1866 г.)

1827 г. — Йозеф Щраус, австрийски композитор († 1870 г.)

1831 г. — Едуард Зюс, австрийски геолог († 1914 г.)

1833 г. — Бенджамин Харисън, президент на САЩ († 1901 г.)

1847 г. — Болеслав Прус, полски писател († 1912 г.)

1856 г. — Якуб Чишински, сръбски поет († 1909 г.)

1860 г. — Реймон Поанкаре, Френски президент († 1934 г.)

1868 г. — Димитър Жостов, български офицер († 1935 г.)

1873 г. — Елиел Сааринен, финландски архитект († 1950 г.)

1881 г. — Никола Петров, български художник-живописец († 1916 г.)

1890 г. — Хауърд Лъвкрафт, американски писател, романи на ужасите († 1937 г.)

1891 г. — Данаил Дечев, български художник († 1962 г.)

1901 г. — Салваторе Куазимодо, италиански поет, Нобелов лауреат († 1968 г.)

1913 г. — Роджър Спери, американски лекар, Нобелов лауреат († 1994 г.)

1915 г. — Артър Порджис, американски писател († 2006 г.)

1929 г. — Александър Алексиев, писател от Република Македония († 2006 г.)

1932 г. — Василий Аксьонов, руски писател († 2009 г.)

1937 г. — Андрей Кончаловски, руски режисьор

1941 г. — Слободан Милошевич, президент на Сърбия и Югославия († 2006 г.)

1944 г. — Раджив Ганди, министър-председател на Индия († 1991 г.)

1948 г. — Ремо Джироне, италиански актьор от еритрейски произход

1948 г. — Робърт Плант, британски рок музикант (Led Zeppelin)

1951 г. — Грег Беър, американски писател

1952 г. — Хари Мутума Катурима, кенийски дипломат

1955 г. — Тоня Трайкова, българска поетеса

1959 г. — Антс Фрош, естонски дипломат

1961 г. — Грег Еган, австралийски писател

1961 г. — Пламен Николов, български футболист

1962 г. — Джеймс Марстърс, американски актьор

1964 г. — Антон Здравков, български футболист

1969 г. — Джеръми Дейвис, американски актьор

1971 г. — Фред Дърст, американски музикант (Limp Bizkit)

1973 г. — Албан Буши, албански футболист

1974 г. — Миша Колинс,американски актьор и продуцент

1977 г. — Ивар Ингимарсон, исландски футболист

1990 г. — Венелин Филипов, български футболист

1992 г. - Деми Ловато, американска певица и актриса ( жури в x factor )