България няма да има проблеми с хлебната пшеница, въпреки по-ниските добиви заради дъждовете. Има достатъчно количество, всичко друго, което се говори, граничи със спекулата.

Това каза председателят на Регионалния съюз на фермерите "Дунавско зърно" Иван Караиванов, предаде кореспондентът на БГНЕС от Русе.

Не бива да се търси различна цена на хляба от тази, която е досега. При тази ниска изкупна цена, има и качествена пшеница, с добри хлебопекарни качества, която ще задоволи нашия пазар, допълни Караиванов.

Тази година стопаните в региона, особено по-малките производители, са на ръба на оцеляването. За Русенска област средният добив от пшеницата е около 400 кг от декар. Малко по-нисък е добивът на ечемика, а рапицата е 200 до 250 кг от декар. "Това са добиви, които са на границата на себестойността на тази продукция. Нападението от болести върху пшеницата, ечемика и рапицата, тия пръскания, които се правиха три пъти върху пшеницата, се отразиха върху себестойността на продукцията. Оттам аз не виждам каква печалба може да има българския земеделски производител, още повече, че и изкупните цени са ниски. Те са борсови цени, влияят се изключително много от борсата. За тон пшеница цената е около 270 лв., ечемикът почти няма търсене в момента, на рапицата също много падна цената - около 520 лв. за тон, това са изключително ниски цени на фона на тазгодишната реколта, която имаме", обясни Караиванов.

Дъждовете и градушките са нанесли много поражения на пролетните култури. "Има много поражения върху пшеницата и върху ечемика, който на ранен етап полегна на земята и зрееше във водата, в калта. Прибирането му беше изключително трудно и тия добиви, които се получиха, просто беше героизъм от страна на земеделските производители да приберат и последният клас, който можеше да се прибере в хамбарите. При рапицата, която полегна, добивите също са много ниски – от 50 до 100 кг от декар", коментира Иван Караиванов.

Сериозни са последствията и за останалите видове производители. На места в Русенско реколтата от плодове и зеленчуци е унищожена до 70 %. "Всичко, що е на открито, не беше под парници, е компрометирана продукция. Имам предвид домати, зеленчуци, краставици, това е продукция за хиляди левове, това са интензивни култури, които изискват много ръчен труд и тия хора са вложили много, но компенсацията почти ще бъде нулева за тях. Същото се отнася и за производителите на грозде, където болестите са необичайно много тази година. Гроздовата реколта е провалена", казва председателят на "Дунавско зърно".

Пострадалите производители се надяват на държавата, но евентуални компенсации ще има обаче едва в края на годината. Другият начин за обезщетение – застраховките, не са ефективни поради една проста причина. Застрахователите не покриват всички рискове, а искат клиентът да си избере за какво да го застраховат.

"В другите страни, старите членки на ЕС, там държавите имат свои политики, има участие на държавата в застраховането на земеделската продукция, има участие и на земеделския производител. В България земеделците са оставени да решат коя предполагаема щета биха застраховали. И обикновено това,което се дава на земеделските производители след събитие, е изключително нищожно", коментира Караиванов.

Сега производителите се надяват да имат добра реколта поне от царевицата и слънчогледа.