1099 г. — Паскалий II е избран за католически папа.

1521 г. — Испанският конквистадор Ернан Кортес завладява столицата на ацтеките — днешния град Мексико.

1624 г. — Кардинал Ришельо става главен министър на Франция в правителството на Луи XIII.

1642 г. — Кристиан Хюйгенс открива южната полярна шапка на планетата Марс, наречена "Сиртис Мейджър Планиша".

1868 г. — Катастрофално земетресение в Перу и Еквадор убива 25 хиляди и причинява щети за 300 милиона долара.

1905 г. — В Норвегия е проведен референдум за отделяне на кралството от унията с Швеция.

1907 г. — В Ню Йорк започват да се движат първите таксита.

1912 г. — Провежда се първия полет на български военен самолет над София — пилот е поручик Симеон Петров, със самолет Blériot XI.

1913 г. — Хари Брадли от лаборатория в Шефилд (Великобритания) изобретява неръждаваема стомана.

1920 г. — По време на полско-съветската война започва битката за Варшава, на 25 август Червената армия е отблъсната.

1923 г. — Започва хиперинфлация в Германия.

1932 г. — Адолф Хитлер отказва вицеканцлерския пост.

1940 г. — Втората световна война: Започва германската операция Adlerangriff (Атаката на орела) срещу Кралските ВВС на Обединеното кралство.

1952 г. — Германия и Япония се присъединяват към Международния Валутен Фонд.

1960 г. — ЦАР обявява независимост от Франция.

1961 г. — Издигната е Берлинската стена и ГДР затваря границата със Западен Берлин.

1987 г. — Задържани са Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб), заподозрени в извършване на серия бомбени атентати в периода 1984-1985 г.

1990 г. — С указ на президента на СССР Михаил Горбачов са реабилитирани жертвите на политическите репресии от времето на Сталин.

1992 г. — България и Хърватия установяват дипломатически отношения.

1998 г. — В полет към станцията "Мир (орбитална станция)" се отправя експедиция. В състава на екипажа на космическия кораб "Съюз ТМ-28" влизат – командирът Генади Падалка, инженерът Сергей Авдеев и Юри Батурин.

Родени на 13 август

1422 г. — Уилям Какстън, английски пионер в печатарството († 1492 г.)

1655 г. — Йохан Денер немски музикант († 1707 г.)

1802 г. — Николаус Ленау, австрийски поет († 1850 г.)

1814 г. — Андерс Ангстрьом, шведски физик и астроном († 1874 г.)

1819 г. — Джордж Гейбриъл Стоукс, ирландски физик и математик († 1903 г.)

1823 г. — Голдуин Смит, британски историк и журналист († 1910 г.)

1826 г. — Неделя Петкова, българска просветителка († 1894 г.)

1847 г. — Георги Странски, български политик († 1904 г.)

1852 г. — Кристиан Крог, норвежки живописец († 1925 г.)

1860 г. — Ани Оукли, американка, известен стрелец († 1926 г.)

1866 г. — Джовани Аниели, италиански бизнесмен († 1945 г.)

1870 г. — Цоньо Калчев, български писател († 1942 г.)

1871 г. — Карл Либкнехт, немски социалист († 1919 г.)

1873 г. — Кръстьо Раковски, български политически и държавен деец († 1941 г.)

1879 г. — Джон Айрланд, английски композитор († 1962 г.)

1895 г. — Бърт Лар, американски актьор († 1967 г.)

1899 г. — Алфред Хичкок, британски режисьор и актьор († 1980 г.)

1902 г. — Феликс Ванкел, немски изобретател († 1988 г.)

1907 г. — Тамара Макарова, руска актриса († 1997 г.)

1912 г. — Бен Хоуган, американски състезател по голф († 1997 г.)

1912 г. — Салвадор Лурия, италиански вирусолог, Нобелов лауреат през 1969 г. († 1991 г.)

1913 г. — Архиепископ Макариос III, първи президент на Кипър († 1977 г.)

1918 г. — Фредерик Сангър, британски биохимик, двукратен Нобелов лауреат през 1958 и 1980 г. († 2013 г.)

1921 г. — Нако Чакмаков, български футболист и треньор († 2009 г.)

1923 г. — Леа Иванова, българска певица († 1986 г.)

1926 г. — Фидел Кастро, кубински политик и революционер, държавен глава на Куба

1936 г. — Живко Чинго, писател от СР Македония († 1987 г.)

1938 г. — Драгомир Шопов, български поет

1941 г. — Петър Славов, български барабанист († 2008 г.)

1944 г. — Димитър Бочев, български писател

1944 г. — Михаел Гайер, немски дипломат

1946 г. — Михаил Белчев, български бард, поет и режисьор

1948 г. — Катлийн Батъл, американско сопрано

1948 г. — Харалд Киндерман, посланик на Германия в България от август 2003 г.

1949 г. — Боби Кларк, канадски състезател по хокей на лед

1952 г. — Хърб Ритс, американски фотограф

1953 г. — Кристалина Георгиева, български икономист, политик и европейски комисар

1958 г. — Бойчо Величков, български футболист

1960 г. — Андрей Слабаков, български режисьор

1964 г. — Иън Хогланд, норвежки рокбарабанист

1966 г. — Стефан Драганов, български футболист

1969 г. — Емил Кременлиев, български футболист

1969 г. — Мидори Ито, японска фигуристка

1970 г. — Алън Шиърър, английски футболист

1971 г. — Владимир Вдовиченков, руски актьор

1972 г. — Ивайло Ваклинов, български футболист

1975 г. — Джо Пери, английски играч на снукър

1984 г. — Нико Кранчар, хърватски футболист

1987 г. — Цанко Цанков, български плувец