1813 г. — Австрия обявява война на Наполеон.

1851 г. — Американецът Айзък Сингер получава патент за шевната машина със задвижване посредством педал, с което се освобождават и двете ръце на шивача.

1875 г. — На заседание на Българския революционен централен комитет е взето решение за организиране и избухване на Старозагорското въстание (1875 г.).

1877 г. — Американският астроном Асаф Хал открива Деймос, спътник на Марс.

1879 г. — Създаден е Българският военен флот.

1879 г. — Във Варна се създава Портово капитанство.

1887 г. — От Виена тръгва първият влак Ориент експрес до Истамбул.

1898 г. — САЩ анексират Хавайските острови.

1898 г. — Подписан е мирният протокол, с който се поставя край на Испано-американската война.

1904 г. — Основан е бразилският футболен клуб Електро клуб, предшественик на днешния Ботафого от Рио де Жанейро.

1953 г. — СССР извършва първия си опит с водородна бомба.

1961 г. — Започва изграждането на Берлинската стена.

1962 г. — Космическият кораб на СССР „Восток – 4“ е изведен в орбита.

1965 г. — В периода 12 - 15 август в Копривщица се провежда Първият национален събор на народното творчество.

1970 г. — СССР и Западна Германия подписват пакт за ненападение.

1972 г. — Последните сухопътни войски на САЩ във Виетнам напускат страната.

1974 г. — Турция поставя ултиматум на Кипър с искане да бъде създаден автономен окръг в населения с кипърски турци район.

1981 г. — IBM представя започва производство на IBM PC.

1985 г. — Самолет Боинг на японските авиолинии катастрофира над Осутака, Япония — загиват 520 души.

1992 г. — САЩ, Канада и Мексико подписват договор за създаването на Северноамериканската организация за свободна търговия, която обединява двата най-богати пазара в света.

1994 г. — Учреден е Съюзът за отечеството. Председател е Гиньо Ганев.

1998 г. — В отговор на обвиненията за присвояване по време на Втората световна война на еврейски авоари швейцарски банки се съгласяват за изплатят обезщетение в размер на един милиард и двеста и петдесет милиона щатски долара на оцелелите от Холокоста.

2000 г. — Руската атомна подводница „Курск“ претърпява авария, 117 военни моряци загиват.

2006 г. — Съветът за сигурност на ООН приема резолюция 1701, настояваща за прекратяване на огъня в Ливан и изпращането на 15 000 миротворци в зоната на конфликта.

Родени на 12 август

1503 г. — Кристиан III, крал на Дания и Норвегия († 1559 г.)

1566 г. — Изабела-Клара Испанска, щатхалтер на Испанска Нидерландия († 1633 г.)

1664 г. — Магнус Стенбок, шведски генерал († 1717 г.)

1681 г. — Витус Беринг, датски мореплавател († 1741 г.)

1704 г. — Каролина фон Насау-Саарбрюкен, немска аристократка († 1774 г.)

1762 г. — Джордж IV, британски крал († 1830 г.)

1831 г. — Елена Блаватска, руска писателка, теософ († 1891 г.)

1839 г. — Иван Кършовски, български революционер, обществен деец, юрист и книжовник († 1914 г.)

1853 г. — Стоян Заимов, български революционер, обществен деец, книжовник († 1938 г.)

1860 г. — Владимир Серафимов, полковник († 1934 г.)

1866 г. — Хасинто Бенавенте, испански писател, Нобелов лауреат през 1922 г. († 1954 г.)

1881 г. — Сесил Де Мил, американски режисьор († 1959 г.)

1887 г. — Ервин Шрьодингер, австрийски физик, Нобелов лауреат през 1933 г. († 1961 г.)

1904 г. — Алексей Николаевич, руски престолонаследник (†1918)

1912 г. — Фероз Ганди, индийски политик и журналист

1913 г. — Александър Котов, руски шахматист († 1981 г.)

1921 г. — Кирил Илинчев, български актьор († 1994 г.)

1924 г. — Мохамед Зия-ул-Хак, пакистански военен и политически деец († 1961 г.)

1930 г. — Джордж Сорос, американски милиардер от унгарски произход

1932 г. — Йордан Йосифов, български футболист

1934 г. — Васил Димитров, български актьор

1935 г. — Карл Микел, немски писател († 2000 г.)

1937 г. — Херман де Кро, белгийски политик

1940 г. — Александър Йосифов, български композитор

1941 г. — Димитър Якимов, български футболист

1948 г. — Сю Монк Кид, американска писателка

1949 г. — Марк Нопфлър, британски музикант

1959 г. — Станислав Сланев, български певец и композитор

1964 г. — Пламен Антов, български поет

1967 г. — Емил Костадинов, български футболист

1971 г. — Пийт Сампрас, американски тенисист

1972 г. — Веселин Шулев, български футболист, вратар

1973 г. — Хари Бориславов, български футболист

1975 г. — Кейси Афлек, американски актьор

1975 г. — Кирил Джоров, български футболист

1977 г. — Йеспер Грьонкяер, датски футболист

1980 г. — Маги Лоусън, американска актриса

1981 г. — Джибрил Сисе, френски футболист

1982 г. — Зорница Костова, българска баскетболистка

1990 г. — Марио Балотели, италиански футболист