Събития

216 пр.н.е. — Втора пуническа война: Картагенските сили водени от Ханибал разгромяват армията на Римската империя в Битката при Кана, едно от най-големите тактически сражения във военната история.

47 пр.н.е. — Армията на Гай Юлий Цезар разбива войските на боспорския цар Фарнак II и изпраща до Римския сенат своето прочуто съобщение Veni, vidi, vici. (Дойдох, видях, победих.).

1330 г. — След смъртта на цар Михаил III Шишман, на българския престол се възкача сръбкинята Анна Неда - неговата първа съпруга и сестра на сръбския крал Стефан Урош III Дечански.

1802 г. — Наполеон I Бонапарт е обявен от Френския сенат за пожизнен консул на Франция, което му дава правото да посочва своя наследник.

1870 г. — В Лондон е открит железопътният тунел Тауър под река Темза, което е първото метро в света.

1887 г. — Германският принц Фердинанд I Сакскобургготски е коронован в Търново за княз на българите.

1891 г. — В подножието на връх Бузлуджа се провежда тайно събрание, наречено по-късно Бузлуджански конгрес, с което се създава Българската социалдемократическа партия (БСДП).

1897 г. — Подписана е конвенция между Княжество България и Франция за изграждане на Военноморските сили на България.

1903 г. — В Османската империя избухва Илинденско-Преображенското въстание организирано от Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация и местните българи.

1921 г. — Междусъюзническата контролна комисия връчва ултиматум на българското правителство за разформиране на въоръжените сили.

1923 г. — Калвин Кулидж става 30-ия президент на САЩ, след като предшественика му Уорън Хардинг умира от сърдечен удар.

1932 г. — Американският физик от шведски произход Карл Андерсън открива позитрона, за което през 1936 г. става носител на Нобелова награда за физика.

1934 г. — Адолф Хитлер се самопровъзгласява за фюрер след смъртта на президента Паул фон Хинденбург и получава цялата власт в Германия.

1944 г. — В Пчинския манастир е свикано Първото заседание на АСНОМ, което конституира Народна република Македония в рамките на Югославия.

1945 г. — Втората световна война: Завършва Потсдамската конференция.

1974 г. — Народна република България установява дипломатически отношения с Венецуела и Тайланд.

1980 г. — Тероризъм: Бомба експлодира на жп гарата в Болоня (Италия), убивайки 85 души и ранявайки над 200.

1988 г. — В 17:29 ч. при излитане от София за Варна катастрофира самолет Як-40 на БГА Балкан; загиват 27 и са ранени 10 пътници.

1990 г. — Ирак окупира Кувейт, което довежда до намеса на войски на ООН и до Войната в Персийския залив.

Родени

1627 г. — Самуел ван Хоогстратен, холандски художник († 1678 г.)

1696 г. — Махмуд I, султан на Османската империя († 1754 г.)

1788 г. — Леополд Гмелин, немски химик († 1853 г.)

1815 г. — Бернхард Ернст фон Бюлов, немски и датски дипломат († 1879 г.)

1820 г. — Джон Тиндал, ирландски физик († 1893 г.)

1829 г. — Феликс Каниц, унгарски археолог и етнограф († 1904 г.)

1842 г. — Алфред Рамбо, френски историк († 1905 г.)

1849 г. — Мария-Пия Бурбонска, херцогиня на Парма и Пиаченца († 1882 г.)

1866 г. — Адриан Жерлаш дьо Гомери, белгийски изследовател († 1934 г.)

1872 г. — Борис Гайгуров, български просветен деец и революционер († 1968 г.)

1876 г. — Александър Белич, сръбски филолог († 1960 г.)

1877 г. — Стоян Филипов, български революционер и политик († 1944 г.)

1882 г. — Иван Джонев, български революционер († 1967 г.)

1884 г. — Ромуло Галегос, венецуелски писател и политик († 1969 г.)

1888 г. — Теодоси Даскалов, български военен деец († 1945 г.)

1892 г. — Джак Уорнър, канадски кинопродуцент († 1978 г.)

1893 г. — Асен Греков, военен деец († 1954 г.)

1905 г. — Мирна Лой, американска актриса († 1993 г.)

1906 г. — Бончо Несторов, български писател и журналист († 1987 г.)

1915 г. — Ружа Делчева, българска актриса († 2002 г.)

1924 г. — Христо Ганев, български сценарист

1932 г. — Питър О'Тул, ирландски актьор († 2013 г.)

1940 г. — Коле Мангов, писател от Република Македония

1942 г. — Исабел Алиенде, чилийска писателка

1943 г. — Макс Райт, американски актьор

1946 г. — Нева Кръстева, българска композиторка

1951 г. — Джо Лин Търнър, американски рок певец

1951 г. — Марчел Юреш, румънски актьор

1960 г. — Оливие Грюнер, френски актьор

1963 г. — Васил Киров, български юрист

1969 г. — Фернандо Коуто, португалски футболист

1974 г. — Анджи Сепеда, колумбийска актриса

1975 г. — Димитър Илиев, български автомобилен състезател

1975 г. — Минейро, бразилски футболист

1976 г. — Кати Вилхелм, немска биатлонистка

1976 г. — Сам Уортингтън, австралийски актьор

1976 г. — Тони Стораро, български поп-фолк изпълнител

1977 г. — Марк Ризо, американски китарист

1978 г. — Бойко Косев, български футболист

1978 г. — Горан Гавранчич, сръбски футболист

1984 г. — Елена Паришева, поп-фолк певица