На 31 юли (Богородични заговезни) се заговява от месо и млечни продукти. Телесното самоограничаване по време на поста се изразява най-вече в избягването на обилно хранене, както и на вкусни и сладки храни. По строгостта на въздържанието от храна, Богородичният пост е по-лек от Великия (Великденския) пост, но е по-строг от Петровите и Рождественските (Коледните) пости.

Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък. В тези дни Църквата препоръчва консумацията само на сурови плодове и продукти и неготвена храна (сухоежбина). Във вторник и четвъртък - варени без олио/масло гозби, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло (олио, зехтин) и вино. На Преображение Господне се разрешава риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, се консумира риба.

От този ден започват Богородичните пости, които продължават две седмици и свършват с големия християнски празник Успение на Пресвета Богородица на 15 август. На този ден се прави трапеза с обредна "заговезнишка пита", която се чупи, а не се реже. Ястията са блажни.

В някои селища следващите три дни гладуват, за да се пречистят тялом и духом. Заговезни са църковни празници, отбелязвани в деня преди началото на период на пости.

На този ден Православната църква почита паметта на Св. Евдоким.

Роден в Кападокия (Мала Азия). По времето на цар Теофил бил млад офицер във войската. Заради неговите необикновени добродетели царят го назначил за кападокийски воевода. Починал млад - на 33 години. Мощите му се оказали целебни. При гроба му в Цариград се извършвали всякакви чудеса.