От свалянето на Тодор Живков на 10 ноември 1989 година до 26 юли 2014 година БКП, прекръстила се през април 1990 на БСП, е имала петима лидери: Петър Младенов, Александър Лилов, Жан Виденов, Георги Първанов и Сергей Станишев. Тази година ще се навършат 25 години от падането на Живков; през 13 от тези 25 Станишев е бил начело на БСП. А беше избран през 2001 година като компромис.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

В БКП след 1944 година е традиция шефът да почва като компромис. Самият Тодор Живков е избран като компромис, докато се разберат основните лобита за титуляр. След което остава на върха над 30 години. През 1991-а Виденов също беше компромис между Луканов и Лилов, а през 1996 година избраха Първанов, понеже друг не искаше.

През 2001 година след изненадващата си победа на президентските избори Първанов лично определи Станишев с идеята, че ще държи партията, докато стане време той да се върне в нея. Не позна. Станишев го изгони от БСП. Изгони и всички, които можеха да бъдат заподозрени, че са близки с Първанов. С което си създаде доста врагове.

След 13 години и под натиск отвън и отвътре Станишев беше принуден да подаде оставка. Това е формален акт.

В неделя се очаква конгресът да избере нов председател на партията, но е твърде вероятно и след това Станишев да продължи да държи фактическата власт. Той е председател на Партията на европейските социалисти, смята да задържи за себе си поста на председател на иначе кухата структура Коалиция за България и поне половината от от реалните кандидати за нов председател, ако не и повече, поне през първата година-две ще бъдат силно зависими от него.

Такива са и Драгомир Стойнев, и Янаки Стоилов, и Михаил Миков, и Мая Манолова. Корнелия Нинова е донякъде компромисна фигура, поради което шансовете ѝ да спечели са значителни, а платформата на Георги Кадиев е „Станишев и станишевци вън“ и не е сигурно дали партията е готова да изслуша по-радикални призиви за промяна.

Но ако не започне да се променя, БСП ще умира бавно, понеже скоро няма да може поддържа в необходимото количество избирателите си. Младите не се чувстват привлечени от партията, а старите един по един си отиват.

При предходните председатели БСП успешно игра като защитник за своите, намирайки роля, място и раздавайки благини даже и на най-окаяните и некадърните си симпатизанти. При Станишев партията не само изхвърляше своите, но и вземаше благини от тях и ги даваше на други – на депесари, на кариеристи, на просто платежоспособни хора, като отплата за други услуги.

Това ерозира партията отвътре. Унищожена беше вярата, че партията не предава своите.

Принципно след оставката на Станишев пред БСП има три възможности.

Първата и много вероятната е партията да продължи без Станишев по Станишевски, със Станишев отзад вместо отпред. Това е стратегия за лично уреждане на върхушката и на свързани с нея хора, които дори нямат никаква привързаност и лоялност към БСП. Такова развитие ще довърши партията по-бързо и от естествените демографски процеси.

Втората възможност е БСП да се върне към по същество клиентелисткото си битие. То значи да натири паразитите от типа на последния министър-председател и безпартийните социалисти и да се концентрира върху своите, стратегия, която я е държала на повърхността през последните двайсетина години.

И третата е да се опита да прекрачи в бъдещето. Да измисли мечта, да намери свестни хора, да изгони най-отявлените крадци и мошеници.

Точно третото ми се вижда най-невероятното.

Ама кой знае.