Средно един на трима българи се очаква да премине или е преминал хоспитализация тази година. Това показват прогнозните данни на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), според които за 2014 г. се очаква общият брой на хоспитализациите да надмине 2 млн. при 1,4 млрд. лв., отделени за болнични разходи.

Това стана ясно от представеното днес, 24 юли 2014 г., изследване на Федерацията на синдикатите в здравеопазването (ФСЗ) - КНСБ. Презентацията на изследването бе част от конференцията „Необходими мерки за подобряване ефективността на системата на здравеопазването", която се проведе в хотел „Родина" и бе открита от президента на КНСБ Пламен Димитров и вицепрезидента на КНСБ и председател на ФСЗ - КНСБ д-р Иван Кокалов.

От анализа става ясно, че за пет години броят на хоспитализациите, които са били около 1,7 млн. през 2010 г., както и болничните разходи, които за 2010 г. са близо 1,1 млрд. лв. растат с много бързи темпове.

„Държавата не съдейства за заделяне на достатъчно публични ресурси за здравеопазване, но протекционира и активно съдейства за създаването на лечебни заведения и разкриването на нови дейности. Тези дейности също се финансират от ресурсите на здравната система, въпреки че често не отговарят на здравните потребности", се посочва в изследването. Стана ясно, че в същото време съотношението между публични и частни разходи за здравеопазване в България е 56 към 46, което е прецедент в Европейския съюз (ЕС). Като пример бяха дадени страни като Хърватска, Унгария и Словакия, където това съотношение е съответно 84.9 към 15.1, 69.4 към 30.6 и 65.9 към 34.1.

Отбелязан бе фактът, че броят на болниците нараства, като държавните и общинските болници са общо 190, а частните - 108. Броят на последните се е увеличил значително спрямо 2007 г., когато те са били едва 71.

„Недостигът на ресурси в здравната система е породен и от укриването на неплащането на здравноосигурителни вноски", подчерта президентът на КНСБ Пламен Димитров и допълни, че един от начините за осигуряване на повече средства, за който КНСБ настоява много отдавна, е именно криминализирането на подобни деяния.

Д-р Бойко Пенков - заместник-министър на здравеопазването, който също участва в конференцията, подчерта, че е възможно да се преразгледат начините за финансиране на здравната система. За него е дискусионен въпросът дали ще има институция, която да плаща, и дали изобщо ще съществуват клинични пътеки. Според него, след като пациентите и солидарността са основният приоритет, е възможно в България да проработи моделът на Испания, където са преминали от здравно осигуряване към бюджетно финансиране.

Освен върху финансовите средства за системата, акцент бе поставен и върху все по-намаляващия брой квалифицирани медицински кадри в населените места, освен София. Въпреки че броят на лекарите е над средния за ЕС (386,3 лекари на 100 хил. души население), налице са огромни диспропорции в отделните региони. Лекарите, които работят в столицата, представляват 28,3% или близо 1/3 от всички лекари в страната. По подобен начин седят нещата и със специалистите по здравни грижи, чийто брой, обаче, е по-нисък от средния за ЕС. Около 1/5 от тези специалисти работят в София.

„Всички са недоволни от здравната система в страната - пациенти, лекари, изпълнители на медицинска помощ и институции", изрази съжаление д-р Иван Кокалов. „Нашата среща е точно за това - да демонстрираме единство и натиск към политиците за решаване на проблемите в здравеопазването", подчерта още той.

Конференцията излезе и със заключителен документ, в който намират място необходимите мерки за подобряване ефективността на системата на здравеопазването. Този документ ще бъде допълнително обогатен в следващите дни, така че да отразява препоръките на всички участници в конференцията.

Някои от предложенията са свързани със създаване на здравна стратегия за развитието на системата, която да включва планиране в дългосрочен времеви хоризонт и да отчита миграционните процеси и мотивация на медицинските специалисти за работа в България. Чрез стратегията трябва да се цели оптимизиране на здравноосигурителния модел, изграждане на реален обществен контрол върху публичните средства за здраве и развитие на социалния диалог.

В предложенията има още идеи за явно определяне на правата и задълженията на здравноосигурените лица чрез подаване на декларации за липса на доходи, увеличаване на броя на вноските за възстановяване на правата, ограничаване на правата на лицата без вноски и други.

Представена бе и идеята за развитие на допълнително здравно осигуряване (застраховане) в доброволни фондове над гарантирания от държавата основен пакет от дейности.

Друго от предложенията е свързано с обособяване на шест високотехнологични болници във всеки от шестте икономически района на страната, които да извършват всички възможни услуги, както и част от сегашните болници за активно лечение да се трансформират в такива за долекуване, продължително лечение и рехабилитация.

Сред останалите искания са приемане на специфичен закон за регистрация и финансиране на лечебните заведения, създаване на единни методики от Министерство на здравеопазването за остойностяване на дейностите и услугите в болничната помощ, както и въвеждане на електронни здравни карти, електронни здравни досиета, електронни рецепти и други.

В конференцията участие взеха още д-р Румяна Тодорова - управител на НЗОК, проф. Лалко Дулевски - председател на Икономическия и социален съвет, представители на Световната здравна организация на ООН, представители на КТ „Подкрепа", БСК и КРИБ, представители на Българския лекарски съюз и на Българския зъболекарски съюз, представители на лечебни заведения, синдикални председатели и други.