Над 12 000 младежи стягат куфарите за чужбина през тази година. Толкова млади българи са поискали легализация на дипломите си за средно и висше образование до момента. Това съобщиха за „Монитор“ от образователното министерство. До края на годината броят им дори може да се увеличи, защото експертите продължават и в момента да превеждат документи.

По-голямата част се отправят към западни университети. 6301 млади българи са поискали легализация на тапиите си за средно образование, отчетоха от просветното ведомство. Това поставя пред още по-голямо предизвикателство българските университети. Броят на местата за прием на студенти у нас е 77 000, а випускът от абитуриенти доста по-малък - 59 000.

Според справката на образователното министерство 5897 младежи пък са поискали легализация на дипломите си за висше. Това на практика означава, че те или заминават да работят зад граница, или да учат магистратура.

Великобритания и Холандия остават най-желаните дестинации за следване от българските зрелостници. „Обикновено във Великобритания кандидатстват около 2000 младежи, но средно 1400 са приети“, коментира за „Монитор“ ръководителят на проекта „Световно образование“ и шеф на посредническа фирма за обучение зад граница Ирина Христова. Въпреки проблемите с емигрантите ни на Острова няма отлив от желаещи да учат там, допълни тя.

Холандия остава предпочитана заради достъпните си такси, които са около 1700 евро годишно. Следването във Великобритания излиза доста по-солено – до 9000 лири. Болшинството от младите българи, които отиват да учат там, обаче теглят кредит, за да платят таксите си.

Увеличава се интересът и към университетите в Дания. Основното им предимство е, че обучението е безплатно. За сметка на това обаче жизненият стандарт е висок, а работа там се намира трудно. Около 800 евро е средномесечната издръжка на студент. От предстоящата учебна година обаче датското правителство отпуска стипендии в размер на 700 евро за студенти, които работят и учат едновременно.

Най-желаните специалности в чуждите университети са икономическите и компютърните. Традиционно има желаещи и за хуманитарни специалности, като психология. Увеличава се и интересът към обучението по дисциплини, които не се предлагат в България – като спортен и музикален мениджмънт, обясни още Ирина Христова. Тя допълни, че българските университети нямат база за преподаване на тези специалности.