В родното село на Елин Пелин вече живее столетник. Дядо Добри, най-големият дарител на храма "Свети Александър Невски", навъртя 100 лазарника далеч от суетата, без да отдава значение на иначе голямото събитие. Наричан "Светецът от Байлово", столетникът обаче е истинско доказателство, че никой не е пророк в собственото си село. Извън него обаче старецът е пример за човек, будещ възхищение и уважение.

Видях го три дни, преди да навърши 100 години, на входа на "Александър Невски". Възрастта не му пречеше да се покланя пред излизащите от храма, протягайки ръка за милостиня. Пуснах монета в чашата му. Погледна ме, целуна ми ръка и се поклони. Останах да го гледам. Стоеше прав до входа, подканвайки дошлите да почетат Господа да оставят монета за храма му. Не го подминаваха. Дали заради възрастта му, дали защото знаеха кой е? Вероятно Господ знае защо.

"От 16 г., откакто работя в църквата, почти всеки ден е тук. Събира пари и всичко дарява на храма", разкри жената, която продава свещи.

Много е добър. То и името му е такова

Заслужава си го", казва тя. "От него по-свят човек не съм виждал", добавя от своя страна клисарят. За отец Антоний пък дядо Добри е съвременен светец, макар че канонизацията се извършва след смъртта. "Това е съвременен безсребърник. Всичко, което има, е на гърба му", казва отецът.

В родното му село възприемат дядо Добри просто като човек от Байлово, макар че след Елин Пелин е най-известният му представител. "Интересен, но особен човек е", обобщава кметът Бойко Неделчев. "Не сме подготвили никакво празненство, защото не знаем как ще реагира. За него 100-годишнината му е обикновен ден", добавя той.

Дядо Добри живее в къщичка в двора на църквата на селото.

На вратата й виси табела: "Моля, не ме безпокойте!"

Не разговаря с всеки и не допуска непознати. "Затваря се в църквата и постоянно стои там. Загадка за много хора е тази му отдаденост", казва още кметът.

"Единствено децата не връща. Приема ги като нещо свято. Та те са неопетнени, нямат грехове", добавя уредничката в Дома паметник на Елин Пелин, а малчуганите наоколо признават, че, щом ги види, им целува ръцете. "Той е голям човек. В днешно време човек е способен човек да убие, а дядо Добри дарява солидни суми. Прави го доброволно. Никой не го е притиснал да дарява и да прави добрини. Човекът си изпълнява мисията", казва замислено жената.

"Пазете се от Дявола". Това предупреждава хората дядо Добри. "Постоянно го повтаря", уверяват всички, които са говорили с иначе несловоохотливия байловец. Намира общественото признание за дяволска работа, каквато според него са и радиото, и телевизията.

"Отдаден е изцяло на Божиите дела. Казват, че по време на войната е преживял нещо но какво е никой на знае", намесва продавачката в един от магазините в селото.

Какво е накарало дядо Добри да се обърне към Господ и да му служи по-вярно от неговите воини, в Байлово все още не са разбрали. И макар че в селото не го смятат за светец, никой не отрича, че старецът върши добрини. "Помага с каквото може на вдовици, а някога дори е оставал без тухли, за да помогне на някой съсед", разказват хората. В селото живеят семействата на двамата му синове, които са вече покойници. Едната му дъщеря живее в Скравена, а другата в Елещница. "Жена му сама ги отгледа. Той не седеше в селото.

На младини остави семейството си и тръгна по манастирите", спомня си Димитрина Николова, която е била близка на покойната му съпруга. "Особен характер е, но е добър, а с добрина до 100 г. се живее. Отдал се е на Бога и нищо не го интересува и все се пази от дявола", казва още жената.

Макар че местните не разбират мисията на дядо Добри, никой не отрича, че столетникът им прославя селото. Едва ли така щеше да реагира, ако беше жив, другият им известен съселянин Елин Пелин. "Мене ме интересува преди всичко човекът и неговата съдба", казваше майсторът на българското село. А човекът дядо Добри и неговата съдба със сигурност щяха да влязат в някое от неговите незабравими произведения.