Варненецът Тодор Иванов изказва големите си благодарности на доброволците помогнали му да разчисти къщата си след потопа в Аспарухово. В писмо изпратено до Moreto.net., Иванов описва навременните действия на непознатите хора помогнали му ощ1е в нощта на потопа на 19 юли.

Публикуваме пълния текст на писмото:

"Здравейте, пиша ви седмици след трагедията, сполетяла Аспарухово.

Казвам се Тодор Иванов (43) и живея на вече печално известната улица „Горна Студена“ 35 А.

По време на пороя все още бях на работа , а когато тръгнах да се прибирам Аспарухов мост беше затворен часове наред и нямах никакъв достъп до дома си.

Когато накрая стигнах в Аспарухово прецених , че за да се добера до вкъщи трябва да зарежа колата. Направих го и нагазих в мътните и кални води.

Към 21:30 часа стигнах по-някакъв начин до дома си и видях, че на мястото на входната врата зее огромна дупка, от която прелива вода. Единствената ми мисъл беше къде е баща ми, който е трудно подвижен. Слава на Бог, беше жив, целият кален и мокър, оцелял по чудо. Но истинския ужас на случилото се осъзнах в петък сутринта. На светло улицата ни изглеждаше като след война - тонове кал, дупки и разбити коли, разхвърляни навсякъде.

В същото време трябваше да тръгвам за работа и не знаех какво да правя.

Тогава се появиха три момичета, за които в последствие разбрах, че са доброволци и членове на неправителствената организация „Розови очила“ заедно с членове на екипа на кандидатурата на Варна за европейска столица на културата 2019 г. и пет напълно непознати момчета между 20 и 30 години. За няколко часа, докато аз приключвах ангажиментите си на работа, успяха да откопаят къщата от калта. Пожарната също бяха на своя пост като изпомпиха водата от стаите.

Искам да благодаря и на моите приятели и съвипускници от ТКК „Кирил Халачев“ , випуск 89 год. , които ми помогнаха окончателно да разчистя дома си. Без тяхната помощ нямаше да успея да се съвзема.

След трагичните събития в квартала осъзнах, че на този свят има много, много добри хора и че имам истински приятели. Благодаря им! Извинявам, че не успях да науча имената на непознатите, които ми помогнаха. Надявам се, че чрез медиите моята благодарност ще стигне до тях.

Нека се подкрепяме!

С Уважение към всички, които помогнаха на мен и пострадалите в Аспарухово.", завършва писмото на Тодор Иванов.