52 пр.н.е. г. — Основан е град Париж.
1497 г. — Вашку да Гама отплава от Лисабон в търсене на морски път от Европа за Индия.
1663 г. — Кралят на Англия Чарлз II основава американската колония Род Айлънд, от 1790 г. щат на САЩ.
1709 г. — Великата северна война: В Битката при Полтава руският цар Петър I разгромява шведския крал Карл XII при Полтава и слага край на шведската военна мощ в Европа.
1777 г. — Американският щат Върмонт става първият, който отменя робството и дава избирателни права на мъжете, независимо от расата им.
1878 г. — В София е открито Военно училище за обучение на командни кадри.
1889 г. — Излиза първият брой на вестник „Wall Street Journal“.
1916 г. — Президентът на САЩ Удроу Уилсън основава националният парк Акадия.
1925 г. — Направен е първият в историята ски скок във вода от Ралф Самуелсън.
1947 г. — Правителството на Георги Димитров дава категоричен отказ от американска финансова подкрепа по Плана Маршал за възстановяване на Европа, от която се възползват 16 западноевропейски страни.
1950 г. — Богословският факултет при Софийския университет се отделя с указ на 1 Народно събрание и се превръща във Висше духовно училище (Духовна академия) при Българска православна църква.
1951 г. — Париж празнува 2000-годишнина от основаването си.
1963 г. — САЩ налагат финансово и икономическо ембарго на Куба.
1971 г. — Съставен е Държавен съвет на Народна република България.
1979 г. — Открит е вторият най-близък естествен спътник на Юпитер - Адрастея.
1990 г. — Националният отбор по футбол на Германия печели финала срещу националния отбор по футбол на Аржентина на Световното първенство по футбол в Италия.
1997 г. — В Мадрид започва среща на НАТО, посветена на разширяването на пакта на Изток. Към алианса са поканени да се присъединят страните Полша, Унгария и Чехия.
2000 г. — В Пазарджишка област е обявено бедствено положение в резултат на пожари, предизвикани от рекордни горещини.
Родени
1621 г. — Жан дьо Лафонтен, френски писател († 1695 г.)
1792 г. — Джоузеф Бейтс, американски християнски водач († 1872 г.)
1809 г. — Людевит Гай, хърватски писател, езиковед и политик († 1872 г.)
1830 г. — Александра Йосифовна, велика руска княгиня († 1911 г.)
1831 г. — Джон Пембъртън, американски фармацевт († 1888 г.)
1836 г. — Джозеф Чембърлейн, английски политик († 1914 г.)
1838 г. — Фердинанд фон Цепелин, германски изобретател († 1917 г.)
1839 г. — Джон Рокфелер, американски предприемач († 1937 г.)
1842 г. — Николай Бенардос, руски учен († 1905 г.)
1851 г. — Артър Евънс, английски археолог († 1941 г.)
1857 г. — Алфред Бине, френски психолог († 1911 г.)
1892 г. — Николай Поликарпов, съветски изобретател († 1944 г.)
1893 г. — Фриц Перлс, германски психиатър и психоаналитик († 1970 г.)
1895 г. — Игор Там, руски физик, Нобелов лауреат († 1971 г.)
1906 г. — Филип Джонсън, американски архитект († 2005 г.)
1908 г. — Нелсън Рокфелер, американски политик († 1979 г.)
1951 г. — Анжелика Хюстън, американска актриса
1955 г. — Янина Кашева, българска актриса
1956 г. — Ирен Кривошиева, българска актриса
1958 г. — Кевин Бейкън, американски актьор
1959 г. — Робърт Кнепър, американски актьор
1961 г. — Андрю Флечър, английски музикант (Depeche Mode)
1966 г. — Елена Маркова, българска актриса
1970 г. — Тод Мартин, американски тенисист
1976 г. — Мариан Бачев, български актьор
1977 г. — Кристиан Абиати, италиански футболист
1977 г. — Майлоу Вентимилия, американски киноактьор
1980 г. — Роби Кийн, ирландски футболист
1982 г. — София Буш, американска актриса
1984 г. — Алексис Дазийна, американска киноактриса