През тази година в рамките на 18-тия Международен панаир на занаятите и изкуствата специално пространство ще бъде отделено за представянето на училището по каменоделство, научи Moreto.net.

“Недопустимо е в България да се намира едно от двете най-престижни училища по каменоделство в Европа, а да се знае толкова малко за това. Ще направим всичко, което зависи от нас за популяризирането на това училище.", каза Веселина Савова, организатор изложението.

Камъкът, като строителен материал, е познат още в древността.

Днес на много места в България са запазени останките на антични и средновековни крепости и храмове, които са изградени от дялани (ломени) и недялани камъни. Традициите в каменоделството и особено в каменната пластика почти изчезват, след падането на българската държава. В първите векове на робството рядко се строят крепости и храмове. Ако все пак са се запазили, то те придобиват битов характер. Камъкът започнал да се използва преди всичко като строителен материал при направата на българските възрожденски къщи. Едва в епохата на Възраждането започнало отново усилено да се строят каменни храмове.

В началото на миналия век видни българи прегръщат идеята за възраждането на това изкуство в България.

Националната гимназия по каменообработване, както официално се нарича училището, е създадена със съдействието на кунинчанина Константин Томов, министър в правителството на Александър Стамболийски и на чешкото каменоделно училище в Хоржице.

За място е избрано с. Кунино, обл. Враца, поради наличието на превъзходна суровина- варовик, развит каменоделски поминък у местното население и стратегическа железопътна артерия. Селото е разположено сред красива природа, с рядко съчетание на скалисти масиви, каньони, плата, гори, река и плодородна равнина. То е селище с древна история и култура.

През 1921 г. е издаден правителствен указ за създаване на Държавно каменоделно училище. На 2 ноември 1921 г. в Кунино пристига със съпругата си първият директор- чехът Рудолф Браун, който за няколко месеца успява да запише 10 ученика.

Първоначално занятията се водят в къщите на по-заможни кунинчани. Първите 10 години занятията са били в къщата на кунинчанина Кузман Ценков и в църковния двор. Край кунинската железопътна гара през 1922 г. започва строежът на училищната сграда по чешки проект и редовни учебни занятия в нея се водят от декември 1931 г.

Понастоящем в Професионалната гимназия по каменообработване се обучават ученици от VIII до XII клас, които получават образование по професия „Каменоделец“, специалност „Каменоделство“, и ученици от VII до XII клас по професия „Художник“, специалност „Скулптура“.

През годините изявени български скулптори са били преподаватели в училището: Димитър Гаджалов, Крум Алексиев, Митьо Солаков, Илия Беширов, учителят-специалист Петър Тоновски, Никола Корчев, Стефан Стефанов и други .

От създаването на училището до днес почти всички професионалисти в обработката на камъка в България са получили образованието си в Кунино. По-голяма част от тях са скулптори, архитекти, строители, каменоделци и други специалисти в бранша, прославили се с професията си в България и по целия свят. Голяма част от завършилите продължават образованието си във висшите училища за изкуства в България, като след това се утвърждават, като автори в българското изкуство.

Асоциацията за съхранение и развитие на българското изкуство „Булгарика“, с решение на Управителния си съвет, застава зад идеята за активно подпомагане на художественото училище в с.Кунино.

Международният Панаир на занаятите и изкуствата е най-голямото арт изложение в България. Провежда се всяка година през месец Август в гр. Варна.

През 2014 г. Панаирът ще се проведе за 18-ти път. Съчетаващ в себе си традициите и съвремието в изкуството, Международният Панаир на занаятите и изкуствата е място за изява на едни от най-добрите автори в областта на изящното и приложно изкуство, художествените занаяти, музиката.