Събития

175 г. — Комод е обявен за император на Римската империя.

1456 г. — При повторно разглеждане Жана д'Арк е оправдана от обвинението в ерес 25 години след екзекуцията ѝ.

1543 г. — Френската армия завладява Люксембург.

1585 г. — Английска експедиция основава колония на брега на Вирджиния в Северна Америка.

1754 г. — В Ню Йорк е открит най-старият университет в Северна Америка — Колумбийският, първоначално като Кралски колеж.

1807 г. — Наполеон I Бонапарт се среща с руския цар Александър I, за да обсъдят подялбата на Европа между двете страни и начините, по които да се противопостави на британските интереси на континента.

1829 г. — Открита е пистата за конни надбягвания Ейнтрий Рейскорс близо до Ливърпул, Англия.

1877 г. — Руско-турска война (1877-1878): Предният отряд от руската армия, начело с генерал Гурко влиза в Търново.

1879 г. — Създават се първите контролно-пропускателни пунктове и митници по границите на Княжество България.

1898 г. — Президентът на САЩ Уилям Маккинли подписва резолюция за анексирането на Хавай.

1926 г. — Румънското правителство обявява в Южна Добруджа обсадно положение и вкарва редовна армия в областта.

1928 г. — По заповед на Иван Михайлов е ликвидиран генерал Александър Протогеров.

1937 г. — Япония нахлува в Пекин, Китай, започва Втората китайско-японска война , част от Втората световна война в Азия, продължила до 1945 г.

1941 г. — Втората световна война: Армейски части на САЩ се разполагат в Исландия, за да предотвратят инвазията на Нацистка Германия на острова.

1969 г. — Започва изтеглянето на първите американски войски от Южен Виетнам.

1974 г. — Националният отбор по футбол на ФРГ печели като домакин Световното първенство по футбол 1974.

1978 г. — Обявена е независимостта на държавата Соломонови острови от Обединеното кралство.

1980 г. — Иран приема шериата за основен закон в ислямската република.

1983 г. — Студената война: Американската ученичка Саманта Смит лети до Съветския съюз по покана на Генералния секретар на ЦК на КПСС Юрий Андропов.

1985 г. — 17-годишният немски тенисист Борис Бекер става най-младият шампион за цялата история на турнира Уимбълдън.

1988 г. — Изстрелян е съветският космически апарат Фобос 1 към Марс с български прибор на борда.

2005 г. — Атентатори самоубийци предизвикват последователно четири бомбени експлозии в Лондонския обществен транспорт и убиват 52 човека.

2007 г. — Негово светейшество Бенедикт XVI издава апостолическото писмо Motu Proprio Summorum Pontificum, с което свещеният за католицизма латински език, след прекъсване от 46 години, отново е официален за литургията и равноправен с вулгарните езици на съответната страна.

2007 г. — На всеки от седемте континента се провеждат серия от концерти, Live Earth, посветени на съхраняването на Земята.

Родени

1511 г. — Джорджо Вазари, италиански художник и архитект († 1574 г.)

1752 г. — Жозеф Мари Жакард, френски механик, създател на тъкачния стан († 1834 г.)

1809 г. — Александър Ган, руски офицер († 1895 г.)

1835 г. — Бачо Киро, български просветител и революционер († 1876 г.)

1843 г. — Камило Голджи, италиански физик, Нобелов лауреат през 1906 г. († 1926 г.)

1855 г. — Лудвих Гангхофер, немски писател († 1920 г.)

1859 г. — Бончо Балабанов, български военен деец (* 1939 г.)

1860 г. — Густав Малер, австрийски композитор и диригент († 1911 г.)

1873 г. — Шандор Ференци, унгарски психоаналитик (* 1933 г.)

1882 г. — Янка Купала, беларуски писател (* 1942 г.)

1884 г. — Лион Фойхтвангер, немски белетрист и драматург (* 1958 г.)

1887 г. — Марк Шагал, беларуски художник († 1985 г.)

1891 г. — Иван Вариклечков, български адмирал († 1974)

1899 г. — Джордж Кюкор, американски режисьор († 1983 г.)

1901 г. — Виторио Де Сика, италиански режисьор († 1974 г.)

1903 г. — Стивън Рънсиман, британски историк (* 2000 г.)

1905 г. — Аракен Патушка, бразилски футболист (* 1990 г.)

1907 г. — Робърт Хайнлайн, американски писател († 1988 г.)

1919 г. — Димитър Пеев, български писател (* 1996 г.)

1923 г. — Ливиу Чулей, румънски режисьор

1924 г. — Мирослав Миндов, български актьор

1926 г. — Радка Кушлева, българска народна певица († 1984 г.)

1929 г. — Райнхард Баумгарт, немски писател (* 2003 г.)

1931 г. — Дейвид Едингс, американски писател (* 2009 г.)

1936 г. — Ричард Уилсън, шотландски артист

1937 г. — Альоша Кафеджийски, български скулптор и художник

1940 г. — Ринго Стар, английски рок музикант (The Beatles)

1941 г. — Алан Дърбан, уелски футболист

1945 г. — Мати Салминен, финландски певец

1947 г. — Антон Радичев, български актьор

1947 г. — Пенчо Пенев, български юрист

1947 г. — Петър Горанов, български художник

1956 г. — Илиян Василев, български дипломат

1958 г. — Александър Авджиев, български телевизионен водещ († 2012 г.)

1959 г. — Алесандро Нанини, италиански пилот във Формула 1

1960 г. — Теодор Елмазов, български актьор

1964 г. — Бончо Генчев, български футболист

1968 г. — Джорджа Фокс, американска актриса

1968 г. — Диана Дудева, българска гимнастичка

1977 г. — Христо Христов, български поет

1982 г. — Роби Джинепри, американски тенисист

1984 г. — Алберто Акуилани, италиански футболист

1985 г. — Иван Станев, български волейболист

1985 г. — Марк Щайн, немски футболист

1989 г. — Клеър Хоулт, австралийска порнозвезда