Събития

1556 г. — Русия завладява и присъединява Астраханското ханство.

1644 г. — Английска гражданска война: Състои се Битката при Марстън Мур.

1776 г. — Континенталният конгрес гласува за обявяване на независимост на Тринадесетте колонии (САЩ) от Великобритания.

1819 г. — Със закон в Англия се забранява наемането на деца под 9 години във фабриките и се ограничава работния ден до 12 часа за децата до 16-годишна възраст.

1853 г. — С преминаването на река Прут от руската армия започва Кримската война.

1900 г. — Граф Фердинанд фон Цепелин извършва първия полет с дирижабъл край Боденското езеро, Германия, продължил 18 мин.

1934 г. — Със смъртта на Ернст Рьом приключва Нощта на дългите ножове.

1937 г. — Амелия Ерхарт и нейният навигатор за последен път са чути над Атлантическия океан, докато се опитват да осъществят първия околосветски полет със самолет над екватора.

1947 г. — СССР отказва да се включи в Плана Маршал за възстановяване на съюзническите страни в Европа след Втората световна война.

1949 г. — Георги Димитров умира. Министър-председател на България става Васил Коларов.

1954 г. — Започва да функционира телевизионна мрежа Евровизия.

1962 г. — В Арканзас е открит първият магазин от най-голямата в света верига от хипермаркети Уолмарт.

1964 г. — Президентът на САЩ Линдън Джонсън подписва Акта за гражданските права, който забранява расовата дискриминация.

1976 г. — Северен и Южен Виетнам, разделени след 1954 г., се обединяват отново в Социалистическа република Виетнам със столица Ханой.

1990 г. — По време на ислямското богомолство Хадж, по време на похода между Мека и Мина, при преминаване на многохилядна тълпа през пешеходен тунел настъпва паника, при която загиват 1 426 пилигрими.

2000 г. — В експлоатация е пуснат мостът Йоресунд между Швеция и Дания, който е най-дългият комбиниран железопътен и автомобилен мост в Европа.

2003 г. — МОК избира Ванкувър, Канада, за домакин на Зимни олимпийски игри 2010.

2004 г. — Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) приема Пакистан, като 24-ти член.

2008 г. — В Колумбия е освободена Ингрид Бетанкур — бивша кандидатка за президент на страната, държана в плен от екстремиската групировка ФАРК в продължение на 6 години.

Родени

419 г. — Валентиниан III, римски император († 455 г.)

1486 г. — Якопо Сансовино, италиански архитект и скулптор († 1570 г.)

1714 г. — Кристоф Глук, немски композитор († 1787 г.)

1724 г. — Фридрих Готлиб Клопщок, немски поет и драматург († 1803 г.)

1841 г. — Александър Зайцев, руски химик († 1910 г.)

1843 г. — Антонио Лабриола, италиански философ († 1904 г.)

1858 г. — Илия Куртев, български политик и общественик († 1923 г.)

1860 г. — Иван Бобев, български военен деец († 1885 г.)

1862 г. — Уилям Хенри Браг, английски физик, Нобелов лауреат († 1942 г.)

1865 г. — Лили Браун, германска феминистка и писателка († 1916 г.)

1877 г. — Херман Хесе, германски писател, Нобелов лауреат през 1946 г. († 1962 г.)

1879 г. — Тодор Паница, български революционер († 1925 г.)

1886 г. — Михаил Йовов, български военен и държавен деец, дипломат († 1951 г.)

1903 г. — Олаф V, крал на Норвегия († 1991 г.)

1904 г. — Жан Рене Лакост, френски тенисист († 1996 г.)

1906 г. — Ханс Бете, американски физик от германски произход, Нобелов лауреат през 1967 г. († 2005 г.)

1906 г. — Петър Димитров-Рудар, български писател († 1994 г.)

1906 г. — Ханс Улрих Рудел, германски пилот от Втората световна война († 1982 г.)

1908 г. — Христо М. Данов, български историк († 1997 г.)

1911 г. — Михаил Петрушевски, филолог от СР Македония († 1990 г.)

1923 г. — Вислава Шимборска, полска поетеса, Нобелова лауреатка през 1996 г. († 2012 г.)

1923 г. — Любен Хранов, български футболист († 2011 г.)

1925 г. — Патрис Лумумба, първи министър-председател на Демократична република Конго († 1961 г.)

1930 г. — Ахмад Джамал, американски джаз пианист и композитор

1930 г. — Карлос Менем, президент на Аржентика

1936 г. — Детко Петров, български писател от бивша Югославия († 1990 г.)

1937 г. — Иля Талев, български писател и езиковед († 2008 г.)

1940 г. — Георги Иванов, български космонавт

1942 г. — Висенте Фокс, президент на Мексико

1946 г. — Дейвид Сушей, английски актьор

1946 г. — Ричард Аксел, американски генетик и физиолог, Нобелов лауреат през 2004 г.

1956 г. — Джери Хол, американски модел и актриса

1958 г. — Красимир Кънев, председател на Български хелзинкски комитет

1961 г. — Сами Насери, френски актьор

1963 г. — Росица Кирилова, българска певица

1968 г. — Илиан Илиев, български футболист и тренъор

1973 г. — Денислав Калчев, български плувец

1974 г. — Матю Райли, австралийски писател

1976 г. — Георги Иванов - Гонзо, български футболист

1985 г. — Ашли Тисдейл, американска певица и актриса

1986 г. — Линдзи Лоън, американска актриса

1986 г. — Аатиф Шаешу, марокански футболист