Единната енергийна политика е сред приоритетите на ЕС за идните пет години на очертаващия се за председател на следващата ЕК Жан-Клод Юнкер. "Трябва да съединим енергийните си ресурси и инфраструктура и да се обединим, за да засилим позициите си пред трети страни", заявява Юнкер, чиято кандидатура трябва да бъде одобрена от ЕП на 16 юли. Ако това се случи, ще бъде истинска революция, особено за страни като България, които купуват природния газ от Русия на едни от най-високите цени в Европа.

Изготвянето на единна енергийна политика на ЕС ще е сред приоритетите в управлението на Европейската комисия през следващите пет години. Това се посочва в програмата на Жан-Клод Юнкер, номиниран от лидерите на ЕС за председател на следващата комисия.

“Аз искам да проведа реформа и да реорганизирам енергийната политика на ЕС в нов Европейски енергиен съюз. Трябва да съединим нашите енергийни ресурси и инфраструктура и да се обединим, за да укрепим позициите си пред трети държави”, казва бившият премиер на Люксембург в програмата си. Той подчертава и че трябва европейските страни да диверсифицират енергийните си източници.

Европа е силно заинтересована да постигне енергийна независимост от Русия. Заради спорът за цената на газа с Украйна доставките на синьо гориво за Стария континент са под въпрос.

Ако наистина Юнкер успее да реализира приоритета си за общ енергиен съюз, тогава отделните страни – членки на Общността не би трябвало да договарят сами цената, по която купуват природния газ от Москва. Това вече ще се прави от Брюксел. А би трябвало Брюксел да успее да договори с Кремъл много по-добра цена за синьото гориво от управляващите в България. В момента ние купуване природния газ на една от най-високите цени в Европа – средно 478 долара за 1000 кубически метра. Докато Германия например плаща за същото количество около 300 долара. А Украйна доскоро е плащала 230 долара.

Европейските страни не са еднакво зависими от руския газ: докато Германия покрива с внос от Русия едва 38 процента от потреблението си, балтийските държави, Финландия, Словакия, Чехия, Австрия и България са почти изцяло зависими от руския газ. И още нещо: страните от Източна Европа получават руски газ основно през Украйна. За разлика от Германия например, която след пускането в експлоатация на "Северен поток” е вече по-малко зависима от този маршрут.

Следователно и последиците от евентуално прекъсване на руските доставки през Украйна ще бъдат различни за отделните европейски страни. Но на нито една от тях това няма да се отрази катастрофално. При недостиг на газ в транзитната тръба най-силно ще пострадат България и Словакия, заявиха експерти, цитирани от Дойче веле. За разлика от конфронтацията през 2009-а г. обаче двете страни няма да останат съвсем без газ, защото ЕС вече уреди на своя територия реверсивни доставки макар и в ограничен обем. Освен това има възможност да се запълва тръбопроводът "Северен поток", заобикалящ Украйна, който работи от 2011 г.