Събития

1444 г. — Подписан е Адрианополският мир, който слага край на първия поход на Владислав III Ягело и Янош Хунияди за прогонване на османските нашественици от Европа.

1665 г. — Ню Амстердам е преименуван на Ню Йорк.

1667 г. — Жан-Батист Дени извършва първото успешно кръвопреливане — от овца на 15-годишно момче.

1668 г. — Основан е Университета в Лунд, един от най-старите университети в Европа.

1701 г. — В Англия официално е забранено католици да заемат британския трон.

1776 г. — Вирджиния става първият щат на САЩ, който приема декларация за правата.

1839 г. — Абнър Дабълдей формулира основните правила на бейзбола.

1842 г. — Георги Раковски и още шестима души са осъдени на смърт за участие в Браилските бунтове (1841-1843 г.).

1849 г. — Американския изобретател Люис Хаслет патентова праховата маска (респиратор), ранна форма на противогаза.

1858 г. — В Санкт Петербург е осветена Катедралата "Св. Исак".

1867 г. — Провъзгласена е Австро-Унгарската империя.

1897 г. — Швейцарецът Карл Елзенер патентова джобен нож с приспособления, станал известен като швейцарски армейски нож на фирмата “Victorinox”.

1898 г. — Провъзгласена е независимостта на Филипините от Испания.

1901 г. — Одобрена е новата Конституция на Куба, с което САЩ има специални права в тази страна. В действителност, това означава създаване на протекторат над Куба от САЩ. Действието на тази конституция е било преустановено през 1925 година.

1926 г. — Бразилия напуска Лигата на нациите поради несъгласието си с приемането на Германия.

1940 г. — Втората световна война: 13 000 британски и френски военни части се предават на фелдмаршал Ервин Ромел.

1945 г. — Във Франция е премахната цензурата на пресата, въведена по време на войната.

1947 г. — Започва съдебен процес срещу Петър Коев за създаването на тайната военна организация „Неутрален офицер“.

1953 г. — Държавната политехника в София се разделя на четири самостоятелни висши учебни заведения: Висш инженерно-строителен институт (BИСИ), Висш машинно-електротехнически институт (ВМЕИ), Висш минно-геоложки институт (ВМГИ) и Висш химико-технологически институт (ВХТИ).

1955 г. — В Якутия е открито първото крупно местонахождение на диаманти.

1963 г. — В Ню Йорк се състои премиерата на филма "Клеопатра" с Елизабет Тейлър в главната роля.

1964 г. — В ЮАР Нелсън Мандела е осъден на доживотен затвор.

1964 г. — В Аделаида (Австралия) групата Бийтълс е посрещната от 300 000 фенове.

1967 г. — Програма Венера: Изстрелян е съветският космически апарат Венера 4, който впоследствие осъществява първото предаване на информация от друга планета.

1970 г. — Британецът Лорънс Оливие става първия актьор в историята, получил благородническа титла.

1975 г. — Създаден е Лвовският държавен историческо-архитектурен комплекс.

1990 г. — Първият конгрес на народните депутати на Руската федерация приема Декларация за суверенитета на Русия.

1991 г. — Борис Елцин печели първите избори за президент на Русия.

1991 г. — На референдум жителите на Ленинград е решено възстановяване на старото име на града — Санкт Петербург.

1994 г. — С референдум в Австрия е прието членството ѝ в ЕС.

2005 г. — Встъпва в длъжност първият президент на Иракски Кюрдистан, Масуд Барзани.

2008 г. — Жителите на Ирландия на референдум отхвърлят Договорът от Лисабон - Опростен вариант на Конституция на ЕС.

2009 г. — Всички телевизионни станции в САЩ преминават от аналогово към цифрово излъчване.

Родени

1519 г. — Козимо I Медичи, херцог на Тоскана († 1574 г.)

1806 г. — Джон Огъстъс Рьоблинг, американски инженер († 1869 г.)

1808 г. — Патрис дьо Мак Махон, дук дьо Мажента, маршал на Франция († 1893 г.)

1827 г. — Йохана Спири, швейцарска писателка († 1901 г.)

1840 г. — Якоб Арбес, чешки писател и журналист († 1914 г.)

1844 г. — Джанюариъс Макгахан, американски журналист († 1878 г.)

1852 г. — Петър Костич, сръбски просветен деец († 1934 г.)

1856 г. — Спиро Гулабчев, български общественик († 1918 г.)

1864 г. — Стоян Загорски, български военен деец († 1930 г.)

1868 г. — Янко Забунов, български политик († 1909 г.)

1872 г. — Борис Сарафов, български революционер († 1907 г.)

1888 г. — Карл Пфефер-Вилденбрух, германски офицер († 1971 г.)

1889 г. — Гьончо Белев, български писател († 1963 г.)

1890 г. — Егон Шиле, австрийски художник († 1918 г.)

1897 г. — Антъни Идън, министър-председател на Великобритания († 1977 г.)

1899 г. — Фриц Липман, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1953 г. († 1986 г.)

1904 г. — Атанас Далчев, български поет († 1978 г.)

1908 г. — Марина Семьонова, руска балерина († 2010 г.)

1908 г. — Ото Скорцени, германски офицер от СС († 1975 г.)

1912 г. — Сидер Флорин, български преводач, теоретик на превода († 1999 г.)

1921 г. — Ханс Карл Артман, австрийски писател († 2000 г.)

1924 г. — Джордж Хърбърт Уокър Буш, 41-ви президент на САЩ

1929 г. — Ане Франк, холандска еврейка, жертва на Холокоста († 1945 г.)

1930 г. — Доналд Бърн, американски шахматист († 1976 г.)

1937 г. — Владимир Арнолд, съветски, руски и френски математик († 2010 г.)

1941 г. — Людмила Чешмеджиева, българска оперетна певица

1941 г. — Чък Кърия, американски пианист и композитор

1942 г. — Берт Сакман, немски физиолог, Нобелов лауреат през 1991 г.

1942 г. — Ахмед Абул Гейт, египетски политик

1944 г. — Дойчин Василев, български алпинист

1945 г. — Найден Андреев, български композитор и аранжор на естрадна музика

1945 г. — Пат Дженингс, северноирландски футболист

1948 г. — Ищван Шандорфи, унгарски художник († 2007 г.)

1948 г. — Пламен Сомов, български кинооператор, режисьор и актьор

1952 г. — Елефтери Елефтеров, български актьор

1962 г. — Пипилоти Рист, швейцарска художничка

1963 г. — Игор Джундев, дипломат от Република Македония

1964 г. — Паула Маршъл, американска актриса

1971 г. — Марк Хенри, американски кечист

1973 г. — Иван Бедров, български журналист

1974 г. — Денис Симачев, дизайнер

1975 г. — Кристиан Вигенин, български политик

1979 г. — Диего Милито, италиански футболист

1981 г. — Адриана Лима, бразилски модел

1981 г. — Дейвид Гилбърт, английски професионален играч на снукър

1983 г. — Димитриос Мастровасилис, гръцки шахматист

1992 г. — Филипе Коутиньо, бразилски футболист