548 г. — Тържествено е осветена базиликата Сан Витале в Равена от 27-мия епископ на Равена Максимиан Равенски.

1332 г. — Състои се сватбата на Стефан Душан и Елена Българска.

1346 г. — Полският крал Кажимеж III Велики дава на Бидгошч статут на град.

1587 г. — Английският адмирал Френсис Дрейк потапя испанската флота в пристанището на Кадис.

1592 г. — Основан е аржентинският град Сан Салвадор де Хухуй.

1770 г. — В църквата св. Августин във Виена е сключен „символичен брак“ между Мария-Антония и отсъстващия Луи XVI. На церемонията Мария-Антония официално приема името Мария-Антоанета и титлата „Дофина на Франция”.

1774 г. — Състои се премиерата на операта от Кристоф Глук "Ифигения в Авлида".

1775 г. — Започва Американската война за независимост.

1783 г. — Екатерина II издава манифест за присъединяване на Крим и Кубанска област към Русия.

1805 г. — Френският тъкач на коприна Жозеф Мари Жакар изобретява жакарда.

1810 г. — С народно въстание в Каракас започва войната за независимост на Венецуела от Испания.

1839 г. — С Договора от Лондон е създадено независимо от Нидерландия кралство Белгия.

1850 г. — Великобритания и САЩ подписват договор за съвместно строителство на Панамския канал.

1851 г. — Създаден е окръг Фултън в щата Пенсилвания, САЩ.

1898 г. — Създадена е минна част към Черноморския флот във Варна.

1903 г. — В Кишинев започва един от най-кървавите в Русия погроми над евреи.

1904 г. — По-голямата част от Торонто в Онтарио, Канада е опустошена от пожар.

1906 г. — Нобеловият лауреат Пиер Кюри загива нелепо, попадайки в конски впряг при пресичане на улицата.

1919 г. — Американецът Лесли Ървин извършва успешно първия скок с парашут от самолет.

1919 г. — Полската армия освобождава Вилнюс от болшевишка власт.

1925 г. — Основан е чилийският футболен отбор от Сантяго Коло Коло.

1928 г. — От печат излиза последният (125-ти) том от първото издание на Оксфордски английски речник.

1941 г. — Открит е астероидът 3892 Дежьо от финландския астроном Лиси Отема в Турку.

1941 г. — Втората световна война: Участие на България във Втората световна война: В съответствие с ангажиментите си към Страните от Оста българската армия окупира Вардарска Македония, а на 20 април - Беломорска Тракия, което се възприема за национално обединение.

1943 г. — Втората световна война: Нацистки войски влизат във Варшавското гето, за да претърсят останалите евреи, което разпалва първото масово въстание в Полша срещу нациската окупация по време на Холокоста.

1943 г. — Швейцарският химик Алберт Хофман за първи път умишлено приема синтезирания от него наркотик ЛСД и усеща неговото действие като се прибира у дома с велосипед; денят става популярен като Ден на велосипеда.

1944 г. — Случайно е открита Казанлъшката гробница под могилен насип от войници, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък.

1947 г. — Партията Индийски национален конгрес склонява страната да бъде разделена на Индия и Пакистан.

1956 г. — Актрисата Грейс Кели се омъжва за Рение III, принц на Монако.

1961 г. — Операцията в Залива на прасетата в Куба приключва с успех за защитниците.

1970 г. — Произведен е първият автомобил ВАЗ 2101.

1971 г. — СССР изстрелва Салют-1, първата създадена от човек космическа станция.

1971 г. — Сиера Леоне е обявена за република.

1975 г. — Кината става официалната валута и разплащателно средство в Папуа-Нова Гвинея и заменя австралийския долар.

1976 г. — Състои се премиерата на българския игрален филм Апостолите.

1980 г. — Пусната е на вода ударната подводница от клас „Лос Анджелис“ Бостън.

1984 г. — Австралия приема нов национален химн.

1995 г. — Атентат в Оклахома Сити: В Оклахома Сити е извършен първият мащабен терористичен акт в САЩ, при който загиват 168 души.

1999 г. — Германският Бундестаг възвръща седалището си в Берлин.

2003 г. — Състои се премиерата на японския филм Дете на луната.

2005 г. — Йозеф Рацингер е избран за папа Бенедикт XVI на втория ден от папския конклав.

2007 г. — Състои се премиерата на Симфония № 5 „Lux Aeterna“ от българския композитор Васил Казанджиев.

2007 г. — Цар Калоян е тържествено погребан с държавни почести в църквата „Свети Четиридесет мъченици“ във Велико Търново.

Родени на 19 април

1665 г. — Жак Лелонг, френски библиограф († 1721 г.)

1686 г. — Василий Татишчев, руски държавник († 1750 г.)

1721 г. — Роджър Шърман, американски юрист († 1793 г.)

1772 г. — Давид Рикардо, английски икономист († 1823 г.)

1776 г. — Василий Головнин, руски мореплавател († 1831 г.)

1793 г. — Фердинад I, император на Австрия († 1875 г.)

1795 г. — Кристиан Готфрид Еренберг, германски естествоизпитател († 1876 г.)

1796 г. — Франц Антон фон Герстнер, австрийски инженер († 1840 г.)

1801 г. — Густав Фехнер, германски психолог († 1887 г.)

1832 г. — Лукреция Гарфийлд, първа дама на САЩ († 1918 г.)

1832 г. — Хосе Ечегарай, испански поет, Нобелов лауреат през 1904 г. († 1916 г.)

1834 г. — Григорий Мясоедов, руски художник († 1911 г.)

1846 г. — Луис Хорхе Фонтана, аржентински топограф († 1920 г.)

1847 г. — Фердинанд Фелнер, австрийски архитект († 1916 г.)

1848 г. — Всеволод Милер, руски езиковед († 1913 г.)

1857 г. — Василий Богородицки , руски лингвист († 1941 г.)

1863 г. — Цветан Радославов, български интелектуалец († 1931 г.)

1874 г. — Ернст Рудин, швейцарски психолог († 1952 г.)

1877 г. — Оле Евинруде, норвежки изобретател († 1934 г.)

1881 г. — Валентин Волков, руски художник († 1964 г.)

1882 г. — Жетулиу Варгас, бразилски политик († 1954 г.)

1883 г. — Рихард Едлер Мизес, австрийски математик († 1953 г.)

1886 г. — Хироши Ошима, японски дипломат († 1975 г.)

1889 г. — Ото Тиерак, немски политик († 1946 г.)

1891 г. — Рикардо Бакели, италиански писател († 1985 г.)

1892 г. — Георгий Адамович, руски поет († 1972 г.)

1892 г. — Жермен Тайфер, френски композитор († 1983 г.)

1894 г. — Елизабет Дилинг, американска писателка († 1966 г.)

1897 г. — Жироемон Кимура, японски дълголетник

1897 г. — Констанс Талмадж, американска актриса († 1973 г.)

1899 г. — Джордж Обриен, американски артист(† 1985 г.)

1900 г. — Александър Птушко, руски режисьор († 1973 г.)

1900 г. — Ричард Хюз, английски писател († 1976 г.)

1902 г. — Вениамин Каверин, руски писател († 1989 г.)

1903 г. — Елиът Нес, американски финансист († 1957 г.)

1904 г. — Георги Димитров, български композитор († 1979 г.)

1905 г. — Джим Молисън, шотландски пилот († 1959 г.)

1905 г. — Карл Алфред Майер, швейцарски психиатър († 1995 г.)

1907 г. — Афрасияб Бадалбейли, азербайджански композитор († 1976 г.)

1909 г. — Борис Блинов, руски артист († 1943 г.)

1911 г. — Георги Марков, руски писател († 1991 г.)

1912 г. — Глен Сиборг, американски химик, Нобелов лауреат през 1951 г. († 1999 г.)

1922 г. — Ерих Хартман, немски офицер († 1993 г.)

1922 г. — Куно Кльоцер, германски футболист

1924 г. — Вернер Колмайер, германски футболист († 1974 г.)

1925 г. — Хю О'Браян, американски артист

1928 г. — Алексис Корнер, английски музикант († 1984 г.)

1931 г. — Андрей Ершов, руски програмист († 1988 г.)

1933 г. — Джейн Мансфийлд, американска актриса († 1967 г.)

1933 г. — Любен Диманов, български художник

1934 г. — Жан Циглер, швейцарски политик

1936 г. — Вилфрид Мартенс, министър-председател на Белгия († 2013 г.)

1937 г. — Хосе Естрада, президент на Филипините

1940 г. — Кърт Ахренс дж., германски автомобилен състезател

1941 г. — Виталий Игнатенко, генералния директор на ИТАР-ТАСС

1942 г. — Алан Прайс, клавирист на група Animals

1943 г. — Лоренсо Санс, испански бизнесмен

1944 г. — Джеймс Хекман, американски икономист, Нобелов лауреат през 2000 г.

1946 г. — Тим Къри, британски актьор

1948 г. — Мая Драгоманска, българска актриса

1949 г. — Неждет Моллов, български политик

1951 г. — Бари Браун, американски актьор († 1978 г.)

1954 г. — Тревър Франсис, английски футболист

1955 г. — Сергей Рудницки, руски композитор

1956 г. — Волен Сидеров, български политик

1957 г. — Африка Бамбаата, американски диджей

1957 г. — Мукеш Амбани, индийски бизнесмен

1957 г. — Сергей Баталов, руски артист

1961 г. — Анна Герасимова, руска певица

1962 г. — Ирина Нелсън, руска певица

1968 г. — Ашли Джъд, американска актриса

1968 г. — Мсвати III, крал на Свазиленд

1969 г. — Корнелия Благоева, българска поетеса

1969 г. — Жужа Полгар, унгарска (в последствие американска) шахматистка

1970 г. — Луис Мигел, мексикански певец

1972 г. — Ривалдо, бразилски футболист

1975 г. — Юси Яскеляйнен, финландски футболист

1978 г. — Габриел Хайнце, аржентински футболист

1979 г. — Антоанета Стефанова, българска шахматистка

1979 г. — Кейт Хъдсън, американска актриса

1981 г. — Мартин Хавлат, чешки хокеист

1981 г. — Хейдън Кристенсен, канадски актьор

1987 г. — Мария Шарапова, руска тенисистка

1987 г. — Оксана Акиншина, руска актриса

1988 г. — Диего Буонаноте, аржентински футболист

1989 г. — Марко Арнаутович, австрийски футболист