Днес е Велики петък, наричан от народа "Разпети петък". Във всички епархии на Българската православна църква сутринта се отслужват Царски часове и Вечерня, като в центъра на храма се изнася Светата Плащаница. Обикновено тя се поставя на маса и православните християни минават под нея за здраве, като получават след това от ръката на свещеника стръкче здравец. Вечерта се извършва Опелото Христово.

Евангелските разкази свидетелстват, че на този ден преди повече от две хилядолетия на кръст е разпънат Иисус Христос. Само седмица след посрещането му като Цар и Месия със викове „Осанна!” този път тълпата викала „Разпни го!”.

Днес е най-тъжният и същевременно ден на надеждата за всички християни. На Разпети петък Иисус Христос, който е едновременно Бог и човек умира на кръста. По онова време това е било най-унизителното и жестоко наказание. Христос го приема, за да освети и освободи от греха човешката природа. Смирението на Богочовека в този ден е в името на любовта към хората. Чрез жертвата на Христос хората, които вярват в Него, ще бъдат дарени с вечен живот.

Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг: Църквата повелява да не се яде, нито да се пие. А народът казва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение.

Велики петък е най-тежкият и страшен ден от седмицата преди Великден - извършваме възпоминание на бичуването, поруганието, разпъването и страшната смърт на нашия Спасител. На Велики петък сутринта, когато в центъра на храма се изнася св. Плащаница.

От 2010 г. с решение на правителството, България влезе в състава на християнските държави, обявили деня за неработен.

Велики, Разпети Петък е денят в който Исус е разпънат и положен в гроба. Това е ден, в който не се работи, а се съпреживява страданието. Българинът казва, че на този ден и пиле не е пее.

Постът е особено строг - църквата повелява да не се яде, нито да се пие – дори вода.

На Велики петък извършваме възпоминание на бичуването, поруганието, разпъването и страшната смърт на нашия Спасител. В този ден Светата Църква ни припомня как разбойникът от кръста изповядвал, че Христос е небесен Цар, както и молбата му Господ да не го забравя в царството си. На тези събития са посветени и богослужебните песнопения.

Сутринта на Велики петък се четат и пеят Великите (или Царски) часове (първи, трети, шести, девети). Наричат се Велики както заради продължителността, така и заради важните събития, които ни припомнят, а Царски, защото през византийската епоха на тях са присъствали и царете. Часовете се пеят и четат в петък сутринта. Те съдържат псалми, тропари, пророчества, апостолски четива, евангелия и молитви.

Сутринта на Разпети петък се изнася Плащаницата върху, която е изобразено погребението на Христос. Самата тя се поставя върху украсена маса.

След деветия час се продължава с последованието на вечернята.

Вечерта на Велики петък се отслужва утренята за Велика събота, а след песните на канона символично се снема от Кръста Разпнатият, обвива се в плат и се полага в светата кувуклия, символизираща гроба. Тялото на Господа е избродирано или изографисано върху плащаницата и изобразява това снемане.

През целия ден и вечерта се може да се мине под Плащаницата, символизирайки нашата съпричастност и вяра. Вечерта Плащаницата се изнася за вечерно богослужение и с нея се обикаля храма като символично погребение на Христос. Поклонението на Плащаницата продължава до събота вечер, минути преди Възкресението.