Събития

1355 г. — Във Венеция за заговор против местната аристокрация е екзекутиран Марино Фалиеро.

1397 г. — За първи път Джефри Чосър разказва своите Кентърбърийски разкази в двора на Ричард II. Изследователите на Чосър посочват датата (през 1387) за начало на описвания в книгата поход до Кентърбъри.

1492 г. — Христофор Колумб получава благословията и финансирането на испанската корона да търси западния път към Индия.

1521 г. — Водачът на Реформацията Мартин Лутер е отлъчен от католическата църква.

1534 г. — Арестуван е бившият лорд-канцлер на Англия, авторът на „Утопия“ Томас Мор.

1607 г. — 21-годишният Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо е ръкоположен за епископ.

1821 г. — По време на сражение край град Скулени на река Прут с османската армия загива Индже войвода.

1824 г. — Подписан е Руско-американски договор за свободното плаване и ловенето на риба в Аляска.

1856 г. — Квебек е провъзгласен за столица на Канада.

1861 г. — Американска гражданска война: Щатът Вирджиния се отделя от САЩ.

1879 г. — На 1 Велико народно събрание принц Александър I Батенберг е избран за княз на Третата българска държава измежду трима кандидати.

1895 г. — Подписва се Симоносекския мирен договор между Китай и Япония, утвърждаващ поражението на Китай в Китайско-японската война (1894-1895).

1897 г. — Обнародван е Закон за монетите в Княжество България.

1904 г. — В София е дадено първото куклено театрално представление в България от членове на дружество „Чех“.

1919 г. — Въвеждат законът за 8-часов работен ден във Франция.

1924 г. — Учредено е филмовото студио Metro-Goldwyn-Mayer след сливане на Metro Pictures, Goldwyn Pictures и Louis B. Mayer Company.

1937 г. — Дафи Дък се появява за пръв път във филм на Warner Bros.

1941 г. — Втората световна война: Кралство Югославия се предава на германците, след като нацистката армия влиза в Белград.

1945 г. — Създадена е Австрийската народна партия, участвалата най-дълго в управлението на Австрия след Втората световна война.

1948 г. — Одържавено е цирковото дело в Народна република България.

1961 г. — Операция в Залива на прасетата: ЦРУ прави неуспешен опит да свали режима на Фидел Кастро, като изпраща екип от кубински емигранти в района на Залива на прасетата в Куба.

1964 г. — В Англия излиза първият албум на „Ролинг Стоунс“, озаглавен „Ролинг Стоунс“.

1969 г. — Възрастта, на която един човек има право на вот във Великобритания, е намалена от 21 на 18 години.

1969 г. — Александър Дубчек е принуден да подаде оставка от лидерския пост на чехословашката компартия и е заменен с Густав Хусак.

1970 г. — Сър Пол Маккартни издава първия си солов албум „Маккартни“.

1970 г. — Проект Аполо: Американският космически кораб Аполо 13 успява да се върне на Земята след почти катастрофален полет до Луната.

1975 г. — Червените кхмери извършват комунистически преврат в Кхмерската република, на власт идва Пол Пот, което поставя начало на камбоджанския геноцид, отнел живота на около 1,5 милиона души.

1989 г. — След седемгодишна забрана в Полша е легализиран профсъюзът Солидарност.

1993 г. — Президентът на Чечня Джохар Дудаев разпуска парламента и въвежда президентско управление в републиката.

1999 г. — НАТО иска от България неограничен достъп до въздушното ѝ пространство в хода на Операция "Съюзна сила" срещу Югославия.

Родени

1814 г. — Аугуст Гризебах, немски ботаник († 1879 г.)

1853 г. — Уилям Джон Макгий, американски геолог († 1912 г.)

1877 г. — Коце Ципушев, български революционер († 1968 г.)

1892 г. — Константин Гълъбов, български филолог († 1980 г.)

1894 г. — Никита Хрушчов, ръководител на СССР († 1971 г.)

1898 г. — Петър Найчев, български комунист († 1944 г.)

1902 г. — Веселин Стоянов, български композитор († 1969 г.)

1911 г. — Ерве Базен, френски писател († 1996 г.)

1912 г. — Гаврил, глава на МПЦ († 1996 г.)

1916 г. — Сиримаво Бандаранайке, министър-председател на Цейлон и Шри Ланка († 2000 г.)

1918 г. — Уилям Холдън, американски актьор († 1981 г.)

1923 г. — Линдзи Андерсън, британски режисьор († 1994 г.)

1926 г. — Петър Патев, български футболист

1929 г. — Джон Ериксон, британски историк († 2002 г.)

1945 г. — Венцеслав Димитров, български политик

1949 г. — Валентин Кулев, български художник

1950 г. — Ел Скот Колдуел, американска актриса

1951 г. — Оливия Хъси, британска актриса

1952 г. — Желко Ражнатович, сръбски военен командир († 2000 г.)

1955 г. — Иван Нейков, български политик

1959 г. — Шон Бийн, британски актьор

1962 г. — Ники Харис, американска актриса

1963 г. — Румен Левордашки, български тромпетист

1964 г. — Рикардо Патрезе, италиански пилот от Формула 1

1965 г. — Уилям Мейпотър, американски актьор

1967 г. — Хенри Йън Кюзик, шотландско-перуански актьор

1970 г. — Ангелина Славова, българска актриса

1971 г. — Хосе Севалос, еквадорски футболист

1972 г. — Дженифър Гарнър, американска актриса

1974 г. — Виктория Бекъм, английска певица

1975 г. — Анна Цолова, българска журналистка

1975 г. — Яница Нешева, българска певица

1980 г. — Ненчо Балабанов, български актьор

1984 г. — Рафаеле Паладино, италиански футболист