Изоставена на морските стихии и бури, късноантичната крепост "Кария" потъва в морето. Мерки за съхранението й не се взимат, въпреки нейната археологическа стойност, пише БГНЕС.

Късноантичната "Кария" и ранновизантийската крепост "Карея" ("Кареас") се намира на 6 км източно по права линия от центъра на Шабла и обхваща нос Шабла. Възникнала към края на 5-и и началото на 6-и в. пр. Хр. и е просъществувала до към края на 6-и век. Пристанището на града е било направено изкуствено, чрез издигнати каменни насипи - вълноломи от север, изток и юг, които са оформили басейн с дължина 280 метра и ширина 120 крачки, според описанието на Карел Шкорпил.

Стената на крепостта е издигната през късната античност. Укрепителни съоръжения били издигнати на носа, който тогава се е издавал по-навътре в морето и затварял тогава от югозапад закрития пристанищен басейн.

Според археологическите останки, укреплението има схема на класически квадрибургум и може да се класифицира като малък кастел, с четириъгълни ъглови кули, които се издават ненапълно пред стените. Укреплението е издигнато най-рано през първата половина на 4-и век. Стандартите на квадрибургите предполагат приблизително квадратна реконструкция на неговия план с размери 60 на 60 метра.

Укреплението е изпълнявало военно-полицейски функции, изразяващи се в охрана на пристанището, наблюдение и контрол на сухопътния и морски трафик в района, събиране на разузнавателни данни, контрол на търговията и осъществяване на имперската данъчна и митническа политика.

Укреплението е приело името на селището, в чертите на което е било издигнато. От намерените материали, се предполага, че е разрушено при хунските нашествия през втората четвърт на 5-и век, както и селището Кария. Към началото на 20 век, източната му половина вече била напълно унищожена, поради пропадането на морския бряг. Руините на крепостта били използвани за построяването на Шабленския фар.