Събития

879 г. — Луи III става крал на западните франки.

1710 г. — В Англия влиза в сила приетият през 1709 г. първи в света закон за авторското право.

1790 г. — Създадена е системата за патентоване в САЩ.

1815 г. — Вулканът Тамбора в Индонезия започва най-бурното изригване в съвременната история, в резултат на което загиват 71 000 души.

1841 г. — Излиза първият брой на вестник Ню Йорк Трибюн.

1841 г. — В Канада е основан град Халифакс.

1849 г. — Американецът Уолтър Хънт патентова безопасната игла.

1866 г. — Основано е българско читалище в Цариград.

1868 г. — Английски и индийски войски побеждават в Абисиния армията на етиопския император Теодор, избити са 700 етиопци.

1880 г. — Започват преговори за национално обединение на България.

1914 г. — Пред дипломатическия корпус в Крагуевац 2200 български наборници от Македония отказват да положат военна клетва в сръбската армия и на всеки десет е разстрелян по един.

1912 г. — Титаник напуска пристанището в Саутхемптън, Англия за своето първо и единствено плаване.

1913 г. — В 14:00ч на полето до Руски паметник е основан споретен клуб Славия.

1916 г. — В САЩ е създадена професионалната асоциация по голф.

1922 г. — Започва провеждането на Генуезката конференция.

1925 г. — Великият Гетсби от Френсис Скот Фицджералд е публикуван за пръв път.

1930 г. — Произведена е първата синтетична гума.

1940 г. — Исландия се отделя от хегемонията на Дания.

1940 г. — Втора световна война: Катинско клане - десетки хиляди хора - цветът на полската нация са екзекутирани от НКВД

1941 г. — Втората световна война: Страните от Оста създават в окупирана Югославия Независима хърватска държава, управлявана от фашисткото Усташи на Анте Павелич.

1944 г. — Освобождаване на Одеса на окупацията на Германия по време на Одеските операции

1944 г. — Хенри Форд II става изпълнителен вицепрезидент на Ford Motor Company.

1945 г. — Немският крайцер Адмирал Шеер е потопен при атака на британската авиация, загиват 32-ма души на борда на кораба.

1953 г. — На екран е пуснат първият триизмерен филм — Восъчната къща.

1957 г. — Суецкият канал е отворен за всички кораби, след като е бил затворен за три месеца.

1963 г. — Американската подводница US Thresher потъва в океана, загиват 129 души екипаж.

1970 г. — Пол Маккартни обявява разпадането на The Beatles.

1972 г. — Подписване на Международната конвенция за забрана на биологичните и токсичните оръжия.-->

1973 г. — Подписано е българо-гръцко споразумение за използване на Солунското пристанище от България.

1979 г. — В 20:34 ч. московско време в Космоса е изстрелян космическият кораб Съюз-33, в който лети първият български космонавт Георги Иванов.

1988 г. — След 10-годишно строителство е открит 11-километровия мост Сето, съединяващ японските острови Хоншу и Шикоку.

1989 г. — Състои се премиерата на български игрален комедиен филм "Адио, Рио".

2001 г. — България е извадена от негативния Шенгенски списък и за българите отпада изискването за визи в ЕС.

2010 г. — Самолетът на полските военновъздушни сили Ту-154 се разбива в Самолетна катастрофа край Смоленск, Русия, при което загиват всичките 96 пътници, в това число президентът на Полша Лех Качински и други официални лица.

Родени

1583 г. — Хуго Гротиус, холандски философ († 1645 г.)

1755 г. — Самюел Ханеман, саксонски лекар, създател на хомеопатията († 1843 г.)

1769 г. — Жан Лан, френски офицер († 1809 г.)

1803 г. — Йохан Якоб Кауп, германски зоолог († 1873 г.)

1847 г. — Джоузеф Пулицър, журналист († 1911 г.)

1852 г. — Артур Вирендел, белгийски инженер († 1940 г.)

1859 г. — Павел Христов, български военен деец († 1921 г.)

1864 г. — Ойген д'Албер, немски композитор († 1942 г.)

1868 г. — Джордж Арлис, британски актьор († 1946 г.)

1869 г. — Георги Баласчев, български историк († 1936 г.)

1872 г. — Величко Георгиев, български лекар († 1924 г.)

1878 г. — Лазар Поптрайков, български революционер († 1903 г.)

1880 г. — Мохамед Надир Шах, афганистански крал († 1933 г.)

1883 г. — Богдан Филов, български археолог († 1945 г.)

1887 г. — Бернардо Усай, аржентински физиолог, Нобелов лауреат през 1947 г. († 1971 г.)

1897 г. — Ерик Найт, британски писател († 1943 г.)

1917 г. — Робърт Бърнс Уудуърд, американски химик, Нобелов лауреат през 1965 г. († 1979 г.)

1925 г. — Добромир Ташков, български футболист

1927 г. — Луиджи Алва, перуански певец

1927 г. — Маршал Уорън Ниренбърг, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1968 г.

1929 г. — Лиз Шеридан, американска актриса

1929 г. — Майк Хауторн, британски пилот от Формула 1 († 1959 г.)

1929 г. — Макс фон Сюдов, шведски актьор

1930 г. — Стефан Елевтеров, български литературовед († 1997 г.)

1932 г. — Омар Шариф, египетски актьор

1937 г. — Бела Ахмадулина, руска поетеса († 2010 г.)

1946 г. — Николай Волев, български актьор

1947 г. — Методи Стамболиски, висш офицер

1948 г. — Цветан Атанасов, български футболист

1951 г. — Стивън Сегал, американски актьор

1957 г. — Джон Майлоу Форд, американски писател († 2006 г.)

1958 г. — Бейбифейс, американски певец

1967 г. — Димитър Ганев, български актьор

1972 г. — Марио Станич, хърватски футболист

1972 г. — Стоян Михалев, български певец

1973 г. — Гийом Кане, френски актьор

1973 г. — Роберто Карлош, бразилски футболист

1984 г. — Манди Мур, американска певица

1988 г. — Иван Ракитич, хърватски футболист