Здравният туризъм е един от бързо развиващите се сектори в икономиката. Очакванията на Световната туристическа организация са приходите от него да надминат 100 млрд. долара на година. През 2017 г. се счита, че само 23 млн. американци ще похарчат 79,5 млрд. долара за здравето си в други държави. Сред най-развитите дестинации са Бразилия, Малайзия, Индия, Коста Рика, Панама. Източноевропейските страни обаче започват да набират скорост и да привличат все повече туристи. Въпросът е има ли място и България в тази пазарна ниша?

Точна статистика за развитието на здравния туризъм у нас няма. Според специалистите обаче той едва крета. Предполага се, че чуждите туристи, които са дошли целенасочено да потърсят лечение у нас, са около 20 000 души. За сравнение в нашата съседка Турция всяка година отиват над 150 000 чужденци. Липсата на реклама и стимули за развитие на този тип туризъм, както и лошото състояние на публичните ни болници са сред основните пречки за подема на тази дейност у нас, смятат експертите.

Стоматологията беше първото направление, в което България започна да развива своя здравен туризъм още преди десетина години. Към момента едва 2-3% от този тип дейност в света се осъществява у нас, казва д-р Венцислав Стоев. Той е един от пионерите на стоматологичния здравен туризъм у нас и председател на УС на "Клъстер за здравен туризъм България". Клиниките и другите заведения, които членуват в него, скоро ще станат 20, като са разположени в столицата и в най-големите градове. Броят на пациентите от чужбина, които се очаква да минат през тях за година, обаче е около 1000. За сметка на малкия дял на България в областта на денталния туризъм Унгария има 16%, а Полша - 13%.

Аналогично е мястото на нашата държава и в останалите сектори на медицински туризъм. Единици са държавните болници, където може да се развива здравен туризъм заради условията им. Сред публичните клиники, които традиционно са имали поне малко чуждестранни пациенти, са "Св. Екатерина", НКБ и "Св. Марина". Въпреки че развитието на частните болници у нас създаде повече възможности за привличане на чужди пациенти, и те не бяха особено успешни. Първата вълна от малки специализирани клиники най-вече за очни болести или хирургия не успяха да привлекат голям дял чужденци. У нас най-много се търсят стоматологичните услуги, казва и Тодор Хинов, друг от пионерите в медицинския туризъм и директор на "Актамедика". Той се опитал преди четири години да предоставя профилактични услуги на руснаци, но заради проблемите с визите и влошената икономическа обстановка бизнесът не потръгнал. В момента има малък контингент чужденци най-вече от Румъния, на които предлага ендоскопски методи за премахване на хернии. По-голям брой от северните ни съседи обаче се лекуват в Русе и Тутракан, допълва той. Според него не повече от 10 000 чужденци посещават страната ни за медицинска помощ на година.

През последните пет-шест години у нас започна изграждането на по-комплексни клиники, където целенасочено се търсят чуждестранни пациенти.

Допълнителна надежда за развитието на здравния туризъм у нас дойде и с бума на инвазивната кардиология, който даде добро покритие на страната ни с катетаризационни лаборатории. Сега на дневен ред е развитието на онкологията със строенето на частни болници, поставянето на радиохирургия и дори оборудването на държавните. Най-вероятно в бъдеще подобрение ще отбележи и секторът на неврохирургията.

Изграждането на добре оборудвани болници със съвременна апаратура обаче не е единственото условие за развитието на здравния туризъм. И в момента у нас има немалко добри дентални, кардиологични, офталмологични, урологични и ортопедични клиники или дори ин витро центрове и роботизирана хирургия. Всички те могат да са предпочитани от пациентите в развитите държави заради по-ниските си цени и липсата на чакане за услугата. Проблемът е, че нерядко никой не е чувал за тях, защото България няма подобен тип реклама на туристическите изложения. Липсва взаимодействието между здравния и туристическия сектор, както и всякакви стимули за развитието на тази дейност, казва д-р Стоев. Пречат и нерешените въпроси с визите, както и липсата на сертифициране на болниците по международни стандарти за безопасност на пациентите, добавя д-р Хинов. Проблем е и липсата на медицински застраховки за нашите лекари.

Силни страни

- гъсто развита здравна мрежа

- наличие на добри специалисти

- ниски цени на медицинските услуги

- липса на листа на чакащите

- добър климат и природа

- свободно движение на хората в ЕС

Слаби страни

- липса на популяризиране и реклама

- силна конкуренция от страни като Турция и Унгария

- липса на взаимодействие между здравния и туристическия сектори

- липса на целенасочена държавна политика

- наличие и на лоши болници с остаряла апаратура

Печелим с ниски цени и бързо обслужване

Ниските цени при сносно качество на лечението е основното предимство на България в здравния туризъм. Благодарение на това ние можем да се надяваме на пациенти от високоразвити страни като САЩ, Англия, Австрия, Германия и Ирландия, казват специалистите. Немалка част от тях ще се насочат тук и заради липсата на чакане, тъй като в някои от тези страни стигането до лекар отнема месеци.

Благодарение на предлагането на добри медицински услуги пък може да разчитаме на пациенти от по-слабо развити страни като тези в Северна Африка, Близкия изток и дори Балканския полуостров. Разбира се източник на пациенти остава и Русия като страна, припознала ни за туристическа дестинация от години.

Над 5000 българи се лекуват в Турция

За разлика от България, здравният туризъм е много добре развит в Турция. Над 150 хил. чужденци на година получават там лечение, а още толкова търсят естетични интервенции. От тях над 5074 са българи, показват данните на доклада на турското здравно министерство за 2012 г. 4169 от тези хора пък са отишли там за лечение на рак. С тези цифри България се нарежда сред основните потребители на онкологичните терапии в южната ни съседка. 91% от чужденците в Турция се лекуват в частни болници, сочи докладът. Най-честите диагнози пък са сърдечносъдовите заболявания, очните проблеми, стоматологичните, онкологичните, естетичните и неврохирургичните.