Трансграничен проект между България и Румъния ще изследва археологическото наследство на дъното на Черно море. Това заяви пред Радио „Фокус” – Варна директора на Института по Океанология проф. д-р Атанас Палазов. Той посочи, че през тази година Института изпълнява един много интересен проект, наречен ХЕРАС, който е по програмата за трансгранично сътрудничество между България и Румъния. В рамките на този проект, заедно с румънските експерти ще бъде идентифицирано потъналото археологическо наследство на дъното на Черно море. „Става въпрос за плитките води, като ще направим изследване и документация на находките”, допълни проф. Палазов. По думите му, целта е при завършването на проекта да се изработи един туристически продукт за посещение на тези обекти, от типа на потънали градове, пристанища, кораби. Освен това различни туристически фирми ще могат да организират гмуркания от любители водолази. Директорът на Института по Океанология посочи, че на практика този проект цели създаването на своеобразен подводен музей, тъй като тези потънали обекти нито ще бъдат местени, нито пък ще могат да бъдат пипани, а просто ще бъдат документирани. Той посочи, че част от проекта предвижда и издаването на книга, като румънските учени са поели инициативата да изготвят туристически програми, които да са за водолазни посещения на обектите. Проф. Атанас Палазов добави, че на дъното на Черно море има доста интересни неща, които биха могли да се видят. „Има потънали населени места, кораби, които са на различни дълбочини и са много интересни за посещения. За нас най-интересно ще бъде в румънската част, тъй като не сме много запознати, а пък Констанца е една голямо пристанище от древността, когато се е наричало Томис. Тогава е бил гръцки град с интензивно корабоплаване. От тази гледна точка очакваме в района, който изследваме между Констанца и нос Калиакра да намерим някакви потънали обекти, които да представляват интерес за учените и туристите”, каза още експертът.

Според него популяризирането на този проект ще допринесе и за неговото опазване.

„Знаете, че иманярите са технически въоръжени. Все пак смятам, че към тези обекти има интерес преди всичко от страна на археолозите, отколкото за иманярите. Това не са потънали галиони и там не се очаква да има кой знае какви ценности от типа на злато и сребро. По скоро това са интересни археологически обекти, които показват състоянието на корабоплаването, строителството в древността, като има много хора, които се интересуват от това да ги видят на място под водата. Гледката там е доста по-различна, отколкото в музеите на сушата”, коментира още директорът на Института по Океанология.

Самият проект пък е на стойност общо около един милион и половина евро, като за българската страна са около 500-600 000 евро.