Когато изпадна в немилост пред Алекс Фъргюсън, беше закотвен на пейката на “Манчестър Юнайтед” и стана обект на злобни подмятания, Димитър Бербатов написа на хейтърите (на български – мразещите) – “Дори когато тръгна да слизам, пак няма да падна толкова ниско, колкото сте вие”.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

След това Бербатов се премести във “Фулъм”, пренебрегвайки – според мен импулсивно или под давление от семейството– оферти от “Ювентус” и “Фиорентина”, където не само, че нямаше да трепери да не изпадне, но и имаше гарантирано участие в евротурнирите.

Във “Фулъм” нещата тръгнаха с много настроение и на Коледа през 2012 година Бербатов вкара гол още в 8-ата минута срещу гостуващия “Саутхемптън”. След гола българинът свали фланелката си, на която пишеше "Keep calm and pass me the Ball" – запазете спокойствие и ми пода(ва)йте топката.

Това беше велико изпълнение, от вида на питането за коня на Григор Димитров в Акапулко. За тези неща хората ходят по стадионите.

В началото на 2014 година Бербатов се премести в “Монако”. Отборът беше купен от руски олигарх и след завръщането си в елита на Франция уверено върви към Шампионската лига. В четири мача, в три от които влиза да играе по за около половин час, Бербатов вкара два гола, изкара една дузпа и в последния кръг занесе на гърба си “Монако” за победата срещу “Сошо”.

Вярно, че “Сошо” е предпоследен, и, както би казал моят приятел Васко, лесно е да се вкарват голове на последните, но в първенството се броят всички точки. Бербатов ги заработи.

Запазете спокойствие и ми подавайте топката.

Бербатов не е само футболно явление. Той стигна (почти) върха в клубния футбол и сега наистина слиза, но слиза, както го беше предвидил – с достойнство.

Не искам да говоря за други български звезди, които минаха през “Ювентус”, “Фиорентина”, “Манчестър сити”, “Спортинг” (Лисабон) и стигнаха… Още не се знае докъде ще стигнат.

Бербатов е важен и извън футболните си измерения, понеже е убедително доказателство, че българите могат да са добри и да имат резултати във всичко, с което се захванат. Стига да им подават топката.

Понеже, когато беше турен на пейката от Фъргюсън, Бербатов нямаше как да вкарва голове. Не само не му подават, но и изобщо не го пускат да играе. Резултатът се знае.

Българският футбол  през последното десетилетие, че и повече, почти е стигнал дъното точно по тези причини. Публична тайна е, че, за да заиграе момче в някой от т.нар. грандове, родителите му или близки хора трябва да извадят шестцифрена сума и да я броят на набедените мениджъри.

Във волейбола, като спорт с по-ниско заплащане и зрителски интерес, сумите са петцифрени, понякога и четирицифрени.

Треньорите на големите български клубове пускат в основните състави или чужди играчи, за които са взели и ще вземат комисионни, или протежета паралии. Или отявлени таланти, ама това много рядко.

Собственикът на най-успешния български отбор в последните 3 години направо каза, че не иска да играят българи в отбора му. Нямали качества.

Но България е футболна страна и за това има много доказателства. Ако си подаваме топката, ще имаме не по-лоши резултати от сърбите.

Впрочем, знаменитият български отбор от САЩ`94 се провали на Световното във Франция не защото играчите не можеха или бяха остарели, а защото се бяха изпокарали и Балъков вече не подаваше на Стоичков.

Това, което е в спорта, с още по-голяма сила е в целия наш живот. Ние не си подаваме топката.

Напротив, ако т.нар. български бизнесмени забележат, че някой е много добър, те не само нареждат да не му се подава, те изобщо го вадят от отбора.

Причината е проста. Назначеният от Държавна сигурност елит е наясно, че няма да издържи естествената конкуренция. Без протекция от държавата, без подкупи и рушвети, този елит в късо време ще потъне окончателно.

Това – повече от всичко - ни спира да вървим напред.

Иначе – то се вижда - българите са кадърно племе.

Предимно в чужбина се вижда.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ