Събития

161 г. — Римският император Антонин Пий умира и е наследен едновременно от Марк Аврелий и Луций Вер, което е прецедент до този момент в Римската империя.

321 г. — Император Константин I Велики издава декрет че денят на Sol Invictus (неделя) е ден за почивка в Империята.

1530 г. — Папата отказва да узакони развода на английския крал Хенри VIII с Катерина Арагонска и да признае брака му с Ан Болейн, което става формален повод за създаването на англиканската църква.

1798 г. — Френската армия влиза в Рим.

1814 г. — В битката при Краон армията на Наполеон Бонапарт побеждава руските и пруските военни сили.

1876 г. — Александър Бел получава патент за изобретение, което той нарича телефон.

1912 г. — Руал Амундсен официално съобщава, че неговата експедиция е достигнала Южния полюс на 14 декември 1911 г.

1918 г. — Първа световна война: Финландия влиза в съюз с Германия.

1936 г. — Германия нарушава Локарнския пакт и Версайския договор, като окупира наново демитализираната Рейнска област.

1945 г. — Втората световна война: Американски армейски части овладяват моста над река Рейн, с което се ускорява настъплението срещу Берлин.

1947 г. — Възстановени са дипломатическите отношения между България и Австрия.

1950 г. — Студената война: СССР прави изявление, в което отрича, че Клаус Фукс е работил като съветски шпионин.

1965 г. — За първи път в Канада в римокатолически църкви са извършени богослужения на английски език.

1966 г. — Президентът на Франция Шарл де Гол обявява намерението на страната да напусне НАТО.

1980 г. — Маргьорит Юрсенар е първата жена избрана за член на Френската академия.

1983 г. — Направен e опит за отвличане на самолет (полет № LZ-013) от БГА Балкан (София — Варна).

1987 г. — Майк Тайсън прегазва Джейм "Костотрошача" Смит за световната титла в тежка категория.

1989 г. — Иран скъсва дипломатически отношения с Великобритания по повод на издадените в кралството Сатанински строфи на Салман Рушди.

1996 г. — Формиран е първият демократично избран палестински парламент.

2002 г. — Открити са Деветите зимни параолимпийски игри в Солт Лейк Сити.

2009 г. — Изстрелян е космическият телескоп Кеплер, проектиран да открива земеподобни планети в орбита на други звезди.

Родени

148 г. — Ания Луцила, римска принцеса († 182 г.)

189 г. — Публий Септимий Гета, римски император († 211 г.)

1693 г. — Климент XIII, италиански папа († 1769 г.)

1765 г. — Жозеф Ниепс, френски изобретател († 1833 г.)

1785 г. — Алесандро Манцони, италиански писател († 1873 г.)

1792 г. — Джон Хершел, английски математик и астроном († 1871 г.)

1802 г. — Едуин Ландсир, британски художник († 1873 г.)

1820 г. — Александър Дрентелн, руски офицер († 1888 г.)

1829 г. — Едуард Фогел, немски пътешественик и изследовател († 1856 г.)

1850 г. — Томаш Масарик, първи президент на Чехословакия († 1937 г.)

1855 г. — Карл фон Щейнен, немски етнолог, пътешественик и изследовател († 1929 г.)

1857 г. — Юлиус Вагнер-Яурег, австрийски лекар, Нобелов лауреат († 1940 г.)

1862 г. — Лукан Хашнов, български инженер († 1917 г.)

1864 г. — Александър Радев, български политик († 1911 г.)

1872 г. — Пийт Мондриан, холандски художник († 1944 г.)

1875 г. — Морис Равел, френски композитор († 1937 г.)

1878 г. — Борис Кустодиев, руски художник († 1927 г.)

1893 г. — Райко Алексиев, български публицист († 1944 г.)

1902 г. — Хайнц Рюман, германски актьор († 1994 г.)

1902 г. — Ханс Щубе, немски растениевъд († 1989 г.)

1904 г. — Райнхард Хайдрих, обергрупенфюрер в нацистка Германия († 1942 г.)

1908 г. — Ана Маняни, италианска актриса († 1973 г.)

1924 г. — Кобо Абе, японски писател († 1993 г.)

1926 г. — Ернст Оцвирк, австрийски футболист († 1980 г.)

1930 г. — Стенли Милър, американски химик († 2007 г.)

1931 г. — Жени Божинова, българска актриса

1937 г. — Георги Трингов, български шахматист († 2000 г.)

1938 г. — Албер Фер, френски физик, Нобелов лауреат през 2007

1938 г. — Дейвид Балтимор, американски физиолог, Нобелов лауреат през 1975 г.

1940 г. — Дениъл Траванти, американски актьор

1940 г. — Руди Дучке, германски студентски лидер († 1979 г.)

1942 г. — Майкъл Айснър, американски директор на Уолт Дисни

1943 г. — Симеон Хаджикосев, български литературен критик

1945 г. — Джон Хърд, американски актьор

1946 г. — Вера Деянова, български литературен преводач

1947 г. — Валтер Рьорл, германски състезател

1955 г. — Ал-Уалид бин Талал, саудитски принц

1959 г. — Владимир Талески, актьор и политик от Република Македония

1960 г. — Иван Лендъл, чешки тенисист

1964 г. — Брет Ийстън Елис, американски писател

1965 г. — Камеран Даддо, австралийски артист

1975 г. — Любомира Бачева, българска тенисистка

1978 г. — Азис, български чалга певец

1978 г. — Елена Емануилова, българска писателка

1979 г. — Деси Слава, българска певица

1987 г. — Хатем Бен Арфа, френски футболист