870 г. — На Осмия вселенски събор в Константинопол е призната автокефалност на Българската православна църква.

1152 г. — Фридрих I Барбароса е избран за германски крал.

1238 г. — Войските на Владимирско-Суздалското княжество, водени от Юрий II, претърпяват пълно поражение от армията на Монголската империя в битката при река Сит.

1275 г. — Китайски астрономи наблюдават пълно слънчево затъмнение.

1386 г. — Владислав II е коронован за крал на Полша.

1519 г. — Ернан Кортес пристига в Мексико с намерение да търси цивилизацията на ацтеките и техните богатства.

1665 г. — Кралят на Англия Чарлз II обявява война на Нидерландия.

1770 г. — При най-големия пожар в Пловдив са изпепелени над 500 къщи и много обществени сгради.

1789 г. — В Ню Йорк е открит първият Конгрес на САЩ, който приема конституцията на страната.

1791 г. — Върмънт става 14-я щат на САЩ.

1837 г. — Чикаго е обявен за главен град на Илинойс.

1848 г. — Във Франция по време на Февруарската революция е въведено всеобщо избирателно право за мъжете, навършили 21 години.

1849 г. — Приета е конституцията на Австрия.

1854 г. — Кримската война: Англия и Франция обявяват война на Русия в подкрепа на Турция.

1857 г. — Англия признава независимостта на Афганистан.

1877 г. — Американският изобретател от немски произход Емил Берлинер създава микрофона.

1877 г. — В Русия излиза първият дипломиран випуск на жени-лекари.

1882 г. — В Лондон е пуснат първият електрически трамвай.

1887 г. — Германският автомобилен инженер и предприемач Готлиб Даймлер извършва тест на първия си автомобил.

1894 г. — При голям пожар в Шанхай (Китай) изгарят над 1 000 сгради.

1898 г. — Белгийският кораб Belgica, с капитан Адриан дьо Жерлаш е скован от антарктическите ледове и принудително прави първото презимуване на толкова южна ширина.

1901 г. — Съставено е двадесет и второто правителство на България, начело с Петко Каравелов.

1910 г. — Официално е основан град Албиън, окръг Уитман, щата Вашингтон, САЩ.

1917 г. — Николай II абдикира като цар на Русия.

1933 г. — Канцлерът на Австрия Енгелберт Долфус разпуска парламента и налага авторитарен режим на управление, известен като период на австрофашизъм.

1936 г. — Извършен е първият полет на най-големия в света дирижабъл Хинденбург, произведен в Германия.

1942 г. — Никола Вапцаров заловен заради участие в нелегалната комунистическа партия

1943 г. — Холокост: Започва депортиране на български евреи от Беломорието.

1944 г. — Втората световна война: В Япония е обявена всеобща мобилизация на студентите.

1945 г. — Принцесата на Великобритания Елизабет (по-късно кралица Елизабет II) започва служба в армията като шофьор.

1946 г. — Излиза първият албум на Франк Синатра.

1949 г. — Съветът за сигурност на ООН препоръчва на Израел да стане член на организацията.

1966 г. — Джон Ленън прави скандалното изявление, че Бийтълс са станали по-известни от Иисус, което му навлича неприязън сред американските християни и те изгарят публично записи на групата.

1974 г. — Открит е най-дългият мост(мостът Нитерой) в Бразилия (13 290 м), свързващ градовете Рио де Жанейро и Нитерой.

1975 г. — Кралица Елизабет II дава благородническа титла на актьора Чарли Чаплин.

1977 г. — В Свищов по време на най-унищожителното в Югоизточна Европа земетресение — Вранчанското (с магнитуд 7,4 по Скалата на Рихтер, над 1 600 жертви), са разрушени 2 сгради и загиват 121 души; властта в България запазва в тайна тази трагедия.

1980 г. — Робърт Мугабе става първия цветнокож премиер на Зимбабве.

2001 г. — B референдум гласоподавателите на Швейцария отхвърлят членство на страната в Европейския съюз.

2005 г. — В Ирак е убит българският рейнджър Гърди Гърдев.

2007 г. — В началото на денонощието се наблюдава първото от двете пълни лунни затъмнения за 2007, което е уникално с това, че е частично видимо от всеки континент по света.

Родени на 4 март

1394 г. — Енрике Мореплавателя, португалски принц († 1460 г.)

1678 г. — Антонио Вивалди, италиански композитор и свещеник († 1741 г.)

1827 г. — Карл Юхан Андерсон, шведски изследовател на Южна Африка († 1867 г.)

1832 г. — Самюъл Колман, американски художник († 1920 г.)

1847 г. — Карл Байер, австрийски химик — металург, син на Фридрих Байер († 1904 г.)

1848 г. — Карл де Бур, немски историк († 1923 г.)

1863 г. — Реджиналд Инъс Поукък, британски зоолог († 1947 г.)

1871 г. — Борис Галеркин, руски математик († 1945 г.)

1875 г. — Михай Кароли, унгарски политик и държавник († 1955 г.)

1877 г. — Александър Гедике, руски композитор († 1957 г.)

1877 г. — Гарет Морган, американски изобретател († 1963 г.)

1879 г. — Бернхард Келерман, немски писател († 1951 г.)

1881 г. — Тодор Александров, български революционер († 1924 г. — убит)

1883 г. — Дамян Велчев, български политик († 1954 г.)

1904 г. — Иван Леков, български езиковед и славист († 1978 г.)

1904 г. — Йозеф Шмидт, унгарски и австрийски тенор († 1942 г.)

1910 г. — Ангел Балевски, български учен († 1997 г.)

1913 г. — Джон Гарфийлд, американски актьор († 1952 г.)

1916 г. — Ханс Айзенк, германски психолог († 1997 г.)

1917 г. — Георги Георгиев, български археолог († 1987 г.)

1925 г. — Пол Мориа, френски композитор и диригент († 2006 г.)

1928 г. — Алън Силитоу, английски поет и белетрист († 2010 г.)

1932 г. — Ришард Капушчински, полски журналист и писател († 2007 г.)

1935 г. — Бент Ларсен, датски шахматист († 2010 г.)

1936 г. — Джим Кларк, шотландси пилот от Формула 1 († 1968 г.)

1938 г. — Кито Лоренц, немски писател

1940 г. — Сава Хашъмов, български актьор († 2012 г.)

1941 г. — Ейдриън Лайн, английски режисьор

1943 г. — Лучио Дала, италиански поппевец, музикант и композитор († 2012 г.)

1944 г. — Харви Постълуайт, британски инженер († 1999 г.)

1947 г. — Ян Гарбарек, норвежки саксофонист — джазмен

1948 г. — Джеймс Елрой, американски писател

1948 г. — Шейкин Стивънс, британски рок певец

1949 г. — Сергей Багапш, абхазки агроном и политик († 2011 г.)

1951 г. — Кени Далглиш, шотландски футболист и треньор

1951 г. — Крис Риа, британски поп певец

1952 г. — Рон Мос, американски актьор

1954 г. — Франсоа Фийон, френски политик

1956 г. — Рафи Рафиев, български футболист

1958 г. — Емел Етем Тошкова, български политик

1959 г. — Пламен Гетов, български футболист

1959 г. — Васил Симов, български футболист

1959 г. — Дилян Хубанов, български художник и педагог

1961 г. — Теодосий Спасов, български музикант

1963 г. — Джейсън Нюстед, американски музикант

1965 г. — Халед Хосейни, афганистански писател

1968 г. — Киркор Киркоров, български боксьор

1968 г. — Патси Кенсит, английска актриса

1969 г. — Пиерлуиджи Казираги, италиански футболист

1971 г. — Ясен Атанасов, български писател

1973 г. — Михаил Михайлов, български футболист

1978 г. — Любомир Божанков, български футболист

1983 г. — Зоран Балдовалиев, български футболист

1985 г. — Скот Майкъл Фостър, американски актьор