1431 г. — Начало на понтификата на папа Евгений IV.

1517 г. — Експедицията на испанските мореплаватели Франциско Кордоба и Антон Аламинос достига полуостров Юкатан.

1585 г. — Във Венеция е открит Олимпийския театър, проектиран от Андреа Паладио.

1845 г. — Флорида става 27-я щат на САЩ.

1855 г. — Александър II официално се възцарява като император на Руската империя.

1857 г. — Втора опиумна война: Франция и Великобритания обявяват война на Китай.

1861 г. — Александър II премахва с манифест крепостното право в Русия.

1875 г. — Състои се премиерата на операта Кармен в парижката Опера комик.

1878 г. — Руско-турска война (1877-1878): Русия и Османската империя подписват прелиминарния (предварителен) Санстефански мирен договор, с който се слага край на войната и де факто се създава Третата българска държава.

1886 г. — Сръбско-българската война: След приключване на войната е сключен Букурещки договор между България и Сърбия.

1891 г. — В правилата на футбола е въведена дузпата, а прилагането ѝ започва от следващия сезон.

1904 г. — При използване на цилиндъра на Томас Едисън е направен първият звукозапис на политическа реч — на кайзерът на Германия Вилхелм II.

1912 г. — Във Варна е учреден Юношеския туристически съюз Галата.

1913 г. — Основан e футболен клуб Тича, известен днес като ПФК Черно море.

1918 г. — Първата световна война: Подписан е Брест-Литовският договор между, от една страна Германия, Австро-Унгария, Турция и България, и от друга страна — СССР, валиден до Ньойския мирен договор и даващ независимост на Полша, Финландия, Литва, Латвия и Естония.

1923 г. — Излиза първият брой на списание "Тайм"

1924 г. — С детронацията на халиф Абдул Меджид II е сложен край на 1400-годишния ислямски халифат, Турция става република и в длъжност встъпва президента Кемал Ататюрк.

1924 г. — В България по решение на правителството са арестувани около 500 дейци на ВМРО.

1931 г. — Приет е съвременният Химн на Съединените американски щати.

1938 г. — В Саудитска Арабия са открити големи находища на нефт.

1941 г. — Втората световна война: Великобритания скъсва дипломатически отношения с България.

1941 г. — Холокост: Германските окупатори създават в Краков еврейско гето.

1945 г. — Втората световна война: Финландия обявява война на Хитлеристка Германия.

1958 г. — Нури ас-Саид става министър-председател на Ирак за 14-ти път.

1961 г. — Хасан II става крал на Мароко.

1974 г. — Самолет МакДонълд Дъглас на турските авиолинии катастрофира близо до Бои д'Ерменонвил, Франция — загиват 346 души.

1980 г. — Робърт Мугабе съставя първото правителство на Зимбабве (дотогава Родезия), след получената независимост от Великобритания.

1992 г. — Босна и Херцеговина обявява независимост от Югославия.

1997 г. — Открита е най-високата постройка в Нова Зеландия — кулата Скай Тауър (328 м), построена в Окланд за две години и половина.

2002 г. — Народът на Швейцария решава в референдум страната да стане член на ООН.

2005 г. — Американският пилот Стив Фосет приключва околосветския си полет със самолета GlobalFlyer без междинно зареждане с гориво, започнат на 28 февруари.

Родени на 3 март

1455 г. — Жуау II, крал на Португалия († 1495 г.)

1823 г. — Дюла Андраши, унгарски политик († 1890 г.)

1831 г. — Джордж Пулман, американски изобретател и индустриалец († 1897 г.)

1841 г. — Джон Мъри, британски океанограф със шотландски произход († 1914 г.)

1845 г. — Георг Кантор, германски математик († 1918 г.)

1847 г. — Александър Греъм Бел, шотландски изобретател († 1922 г.)

1859 г. — Бончо Боев, български икономист († 1934 г.)

1868 г. — Емил Шартие, френски философ († 1951 г.)

1872 г. — Борис Дрангов, български офицер и военен педагог († 1917 г.)

1873 г. — Уилям Грийн, американски синдикален лидер († 1952 г.)

1876 г. — Мария Георгиевна, гръцка принцеса († 1940 г.)

1877 г. — Йордан Захариев, български географ и етнолог († 1965 г.)

1880 г. — Лев Шчерба, руски езиковед († 1944 г.)

1895 г. — Рагнар Фриш, норвежки икономист, Нобелов лауреат през 1969 († 1973 г.)

1898 г. — Растко Петрович, сръбски поет и писател († 1949 г.)

1903 г. — Христо Несторов, български анархист († 1954 г.)

1905 г. — Стефан Пейчев, български актьор († 1979 г.)

1906 г. — Артур Лундквист, шведски писател († 1991 г.)

1906 г. — Димитър Станишев, български учен († 1995 г.)

1909 г. — Георги Веселинов, български детски писател († 1978 г.)

1911 г. — Джийн Харлоу, американска актриса († 1937 г.)

1915 г. — Страшо Пинджур, македонски партизанин († 1943 г.)

1926 г. — Джеймс Мерил, американски поет († 1995 г.)

1926 г. — Марио Рици, италиански католически архиепископ, апостолически нунций на Светия престол в България († 2012 г.)

1930 г. — Йон Илиеску, президент на Румъния

1930 г. — Любен Гоцев, български политик

1930 г. — Хайнрих Гайслер, германски политик

1931 г. — Роже Кайуа, френски писател († 1978 г.)

1935 г. — Желю Желев, президент на България

1939 г. — Георги Солунски, български актьор

1942 г. — Владимир Ковалионък, съветски космонавт

1946 г. — Елизабет Йънг-Бруел, американски психотерапевт († 2011 г.)

1948 г. — Сноуи Уайт, британски китарист (Пинк Флойд)

1949 г. — Георги Божинов, български политик

1949 г. — Георги Новаков, български актьор

1950 г. — Георги Костадинов, български боксьор

1952 г. — Иван Тишански, български футболист

1953 г. — Зико, бразилски футболист

1954 г. — Теньо Минчев, български футболист

1956 г. — Збигниев Бониек, полски футболист

1958 г. — Миранда Ричардсън, английска актриса

1961 г. — Валери Кулинов, български футболист

1962 г. — Джеки Джойнър-Кърси, американска атлетка

1966 г. — Фернандо Колунга, мексикански актьор

1967 г. — Зоран Коняновски, политик от Република Македония

1967 г. — Насер Орич, босненски командир

1970 г. — Антония Велкова-Гайдаржиева, български литературен историк

1972 г. — Кристиан Оливер, немски актьор

1977 г. — Владимир Ненов, български режисьор

1982 г. — Джесика Бийл, американска актриса

1985 г. — Момчил Николов, български шахматист

1987 г. — Елнур Хюсейнов, азербайджански певец