БГ учен неотдавна създаде уникална инсталация, която може да произвежда енергия от отпадъци. До месец устройството на проф. Венко Бешков от Института по инженерна химия на БАН ще проработи край софийско село, а предварителен интерес към него има дори от фирми в чужбина. Още преди да види "рожбата" си в действие обаче, ученият работи по нов енергиен проект, който определя като "проекта на живота си". Идеята е сероводородът на Черно море да бъде преработен и впрегнат да се труди за нуждите на хората. Иначе казано - да бъде превърнат в електроенергия.

"Ако проектът ни проработи, това може да задоволи енергийните нужди на България за 200 г. напред", разказва проф. Венко Бешков. В Черно море има огромни залежи - 4,6 млрд. тона сероводород. Според проф. Бешков една от причините за неговото наличие в такива количества е фактЪТ, че реките, които се вливат в Черно море, влачат много органични отпадъци от бита на хората

Това кара планктона да цъфти

А той консумира кислород, за да живее. Под 150 м в морето такъв практически няма. Бактериите, които живеят на такива дълбочини, ползват сулфатните йони в морската вода, за да дишат с тях.

"Мотото ни е "Да направим от боклука на Европа енергия", разказва проф. Бешков. Той започва да се интересува от проблема още от 1998-1999 г. "Тогава ме посети един наш икономист - Петко Петков, който ми обърна внимание на енергийния потенциал, който се крие в нашето море", разказва проф. Бешков. "Оттогава заедно с него работим по темата. Най-напред се опитахме директно да превърнем сероводорода във водород и сулфатни йони. Но се оказа, че разходът на енергия е много голям и не си струва", спомня си той. Тогава на професора му дошла идеята да използват сероводорода като гориво и да го превърнат в енергия, както става в батериите.

Междувременно през 2011-а по прословутата научна Седма рамкова програма бива обявен конкурс за подобни проекти. Професорът събира екип от колеги със сходни интереси от Грузия и Румъния.

Румънецът всъщност се оказва банатски българин - "говори на един много интересен български от XVII век, разбираме се прекрасно". Тримата подават документи и проектът им печели. Така започва приключението им по извличането на ток от морето, което може да се превърне в истинска научна сензация.

Първоначално опитват да получат нужните им електрохимични реакции в лабораторни условия. От Института по океанология, който също е част от проекта, им изпращали морска вода, взета от различни дълбочини, за да правят тестовете. Получавали са включително и течност, взета от 500 м дълбочина на морето. А понякога им се налагало да си я правят и сами - като разтварят в обикновена вода морска сол и сероводород. Вече обаче е настъпил моментът, в който могат да качат пилотната инсталация на кораб и да я тестват в открито море. За щастие БАН разполага с кораба "Академик", който ще се превърне в терен на полевите изпитания.

"Идеята ни е това да стане през юли, когато морето е най-гостоприемно. Тогава ще направим опити върху по-голяма площ. Искаме да видим дали там можем да постигнем по-висок добив на енергия и по-пълно превръщане на сероводорода в сулфатни йони", разказва проф. Бешков. По неговите думи досега не е имало такава горивна клетка, каквато замисля той. Тя превръща сулфидите в сулфати и по този начин възстановява баланса между тях в морето. Енергията, която се получава при този процес, може да бъде използвана за много неща. Може например да захранва петролни платформи които по този начин ще черпят горивото си директно от морската вода. С друг колега обаче работят и по варианта енергията да бъде превърната в електричество. То може да стига по кабел до сушата, въпросът е как да бъде направен далекопроводът от поне 50 км директно върху морското дъно. "Все още има един куп неща за решаване, докато се стигне до реално приложение. Например колко голяма да бъде платформата", разказва проф. Бешков.

По неговите думи един от проблемите на експеримента в лабораторни условия е, че се получава слаб ток. "Въпросът обаче е, че сме на правилен път", казва той. В разпределението на дейностите всяка държава има свои задачи. Румънецът полубългарин трябва да търси начини за получаване на водород в края на процеса при разлагането на водата. На грузинския колега е възложено да подбере подходящ катализатор, който да ускори процеса на добиване на енергия.

"Аз върша всички тези неща заедно с изготвянето на дизайна на самата клетка - как да бъде направена така, че да работи най-бързо и най-качествено", разказва проф. Бешков.

В експериментите им имало и доста подводни камъни, но с течение на времето намерили решение на повечето проблеми. Един от тях например е, че концентрацията на сероводорода в морската вода е ниска. Заради това предварително трябва да бъде изготвян концентрат и после да се работи само с него. "Вече сме намерили решение на този проблем", разказва ученият. "Малка тайна" е и решението на друга дилема - как да се изпомпват дълбоките води с много нисък разход на енергия. Третият препъни-камък бил как да се постигне контрол над химичния процес, тъй като в сулфидните йони сероводородът участва в най-разнообразни реакции. "Така може да не се получи това, което искаме, а нещо друго. А по този начин ще се замърси водата и добивът ще бъде по-малък. Но вече успяхме да контролираме процеса", разказва професорът. Все още има работа по самата горивна клетка включително и по материалите, от които трябва да бъде направена тя. "Аз обаче съм оптимист, че до юли ще успеем", смята ученият.

По неговите думи, ако стигнат до успешен завършек на изобретението, годишните количества добита енергия могат да задоволят нуждите на България от природен газ. Дали ще успеем да впрегнем морето в полезната дейност да ни носи ток, тепърва предстои да видим.