Отношенията деца-родители-учители продължават да са ключов момент в работата на педагогическите съветници и училищните психолози. Активното участие на родителите в ученическия живот все още липсва, а именно то ще предаде завършен вид на този процес, смятат специалистите.

Според тях майките и татковците могат да намерят място както в извънкласните дейности, така и в учебната дейност. „Докато нещата са на етап говорене нищо няма да се постигне, родителите трябва да дойдат в училище, а то трябва да намери начин да ги привлече по-активно. Процесът е двустранен, не са виновни едните или другите”, коментира Цветелина Георгиева, педагогически съветник в I ОУ „Христо Смирненски” в Провадия, която бе сред участниците в редовна месечна среща на училищни психолози и съветници.

Понякога контролът идва в повече на родителите, смята пък Полина Стойнова, педагогически съветник във варненската I Езикова гимназия. По думите й в тийнейджърската възраст настъпва момент, в който децата започват да имат нужда от по-голяма самостоятелност и искат да се докажат като самостоятелни личности, а родителите им все още не са готови на тази стъпка. Обикновено и двете страни проявявали разумно отношение и се стигало до компромис.

Наблюденията на специалистите сочат, че днешните млади хора все повече бързат да станат независими и самостоятелни, а всъщност не са готови за това. „Хубаво е подрастващите сами да вземат решения, но трябва да се консултират и с родителите си”, категорична е Стойнова. Тя самата винаги обяснявала на учениците, че през целия си живот няма да имат по-близки приятели и хора, на които да могат да разчитат, от родителите си.