Събития

364 г. — Валентиниан I е избран за римски император.

1799 г. — Официално е утвърден като град Бърлингтън (Масачузетс).

1813 г. — Битка при Лайпциг: В Калиш е сключен съюз между Русия и Прусия, насочен срещу Франция.

1838 г. — Обявена е независимостта на Долна (Френска) Канада, дн. Квебек.

1838 г. — Създаден е окръг Пойнсет в щата Арканзас, САЩ.

1839 г. — Създаден е окръг Джърси в щата Илинойс, САЩ.

1870 г. — Османският султан Абдул Азис издава ферман за възстановяване на Българската патриаршия под името Българска екзархия.

1872 г. — Антим I е избран за пръв екзарх на Българската екзархия.

1872 г. — Видинският митрополит Антим I е избран за първи екзарх на Българската екзархия.

1884 г. — Създаден е Военноморския духов оркестър.

1895 г. — Създаден е първият градски парк от европейски тип в България Аязмото в Стара Загора.

1897 г. — Последният монарх на Мадагаскар — кралица Ранавалона III е екстрадирана на остров Реюнион и Мадагаскар е превърнат във френска колония.

1904 г. — Основан е спортен клуб Бенфика Лисабон.

1908 г. — Oвдовелият български княз Фердинанд I сключва втори брак — с принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц.

1909 г. — За първи път е отбелязан Международен ден на жената — в САЩ от бившата социалистическа партия в страната.

1922 г. — Обединеното кралство приема независимостта на Египет.

1925 г. — В Турция кюрдите въстават срещу правителството.

1943 г. — Втората световна война: Британски самолети бомбардират Берлин през деня.

1947 г. — В Тайван започва 40-годишен период на бял терор, станал причина за смъртта на около 140 хил. души — през 1995 г. денят е обявен за Ден в памет на жертвите.

1948 г. — Последните английски войски се изтеглят от Индия.

1948 г. — Сформирана е израелската пехотна бригада Голани, известна още и като Бригада № 1.

1959 г. — Направен е първият успешен полет от поредицата от американски орбитални ракети-носители Тор-Аджена с извеждането на Дискавърър 1.

1960 г. — Закрити са 8-те зимни олимпийски игри в Скуо Вали, Калифорния, САЩ.

1966 г. — Край село Павел пада малък метеорит (около 2–3 kg). Това е най-големият метеорит паднал в България.

1968 г. — Основан е град Ауровил.

1969 г. — Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм Танго.

1972 г. — Създадена е Автономна област Южен Судан.

1974 г. — След седем годишно прекъсване САЩ и Египет възстановяват дипломатическите си отношения.

1975 г. — При влакова катастрофа в Лондонското метро загиват 43 души, 20 са ранени.

1978 г. — Отворен е за посещение Пантеонът на Възрожденците в Русе.

1986 г. — Подписан е Единенят европейски акт в Хага.

1988 г. — Закрити са 15-те зимни олимпийски игри в Калгари, Канада.

1991 г. — Обявен е края на първата война в Залива.

1994 г. — ЮАР предоставя контрола на анклава Уолфиш Бей на Намибия.

1998 г. — Косовска война: Започва конфликтът между албанските сепарати от АОК и югославските сили за сигурност.

2000 г. — Групата Oasis издават своя 4-ти самостоятелен албум Standing On The Shoulder Of Giants.

2004 г. — Над 1 млн. тайванци се включват в демонстрацията, наречена 228 ръка за ръка, образувайки 500-километрова жива верига в памет на жертвите от 40-годишния период на бял терор в страната.

2008 г. — Избухва Пожарът във влака София - Кардам, при който загиват 9 пътници.

2010 г. — Закрити са 21-те зимни олимпийски игри във Ванкувър, Канада.

Родени

1518 г. — Франсоа III, френски дофин († 1536 г.)

1533 г. — Мишел дьо Монтен, френски писател († 1592 г.)

1683 г. — Рене-Антоан Реомюр, френски естествоизпитател († 1757 г.)

1690 г. — Алексей Петрович, руски цар († 1718 г.)

1712 г. — Луи-Жозеф дьо Монкалм, френски военачалник († 1759 г.)

1792 г. — Карл Ернст фон Баер, руски естественик († 1876 г.)

1820 г. — Илайша Кент Кейн, американски лейтенант († 1857 г.)

1823 г. — Ернест Ренан, френски писател († 1892 г.)

1840 г. — Анри Дюверие, френски пътешественик († 1892 г.)

1841 г. — Муне-Сюли, френски артист († 1916 г.)

1859 г. — Вълко Велчев, български генерал († 1935 г.)

1867 г. — Александър Протогеров, български генерал († 1928 г.)

1873 г. — Жорж Тьони, белгийски политик († 1966 г.)

1875 г. — Тодор Попантов, български революционер († 1954 г.)

1878 г. — Стефан Ангелов, български лекар († 1964 г.)

1880 г. — Тодор Страшимиров, български политик († 1925 г.)

1882 г. — Херберт Силберер, виенски психоаналитик († 1923 г.)

1885 г. — Лалю Метев, български индустриалец († 1957 г.)

1886 г. — Макс Фасмер, немски лингвист († 1962 г.)

1893 г. — Иван Васильов, български архитект († 1979 г.)

1894 г. — Бен Хехт, американски драматург († 1964 г.)

1895 г. — Вадим Лазаркевич, руски художник († 1963 г.)

1895 г. — Марсел Паньол, френски писател († 1974 г.)

1898 г. — Лили Рубичек-Пелер, австро-американски педагог († 1966 г.)

1898 г. — Франц Беке, немски офицер († 1978 г.)

1901 г. — Лайнъс Полинг, американски химик, Нобелов лауреат през 1954, Нобелов лауреат през 1962 († 1994 г.)

1903 г. — Винсънт Минели, американски филмов режисьор († 1986 г.)

1907 г. — Емилиян Станев, български писател († 1979 г.)

1912 г. — Клара Петачи, метреса на Мусолини († 1945 г.)

1913 г. — Франтишек Шорм, чешки химик († 1980 г.)

1915 г. — Питър Медауар, английски биолог, Нобелов лауреат († 1987 г.)

1919 г. — Цанко Кильовски, български офицер († 1976 г.

1922 г. — Юрий Лотман, руски семиотик († 1993 г.)

1929 г. — Франк Гери, американски архитект

1930 г. — Лион Купър, американски физик, Нобелов лауреат през 1972

1937 г. — Иван Николов, български писател († 1991 г.)

1938 г. — Никола Спиридонов, български шахматист

1939 г. — Даниъл Ци, американски физик, Нобелов лауреат през 1998 г.

1940 г. — Марио Андрети, американски пилот от Формула 1

1941 г. — Андрю Росос, канадски историк

1942 г. — Дино Дзоф, италиански футболист

1943 г. — Ханс Дейкстал, нидерландски политик († 2010 г.)

1944 г. — Сеп Майер, германски вратар

1946 г. — Стоян Цанев, български художник

1947 г. — Лена Крун, финландска писателка

1947 г. — Янаки Петров (Чичо Чичопей), български поет († 1999 г.)

1948 г. — Стивън Чу, американски физик, Нобелов лауреат през 1997 г.

1950 г. — Хорхе Лазаров, уругвайски музикант († 1989 г.)

1952 г. — Чавдар Кънчев, български банкер

1963 г. — Пламен Проданов, български футболист

1963 г. — Сашо Камбуров, български художник

1966 г. — Йован VI, духовник от Република Македония

1972 г. — Гергана Стоянова, българска актриса

1979 г. — Иво Карлович, хърватски тенисист

1979 г. — Сандер ван Дорн, нидерландски музикант

1979 г. — Себастиан Бурде, френски автомобилен състезател

1980 г. — Кристиан Поулсен, датски футболист

1981 г. — Флоран Сера, френски тенисист

1984 г. — Каролина Куркова, чешки топмодел

1985 г. — Диего, бразилски футболист

1985 г. — Йелена Янкович, сръбска тенисистка

1987 г. — Антонио Кандрева, италиански футболист