Февруари е първият спокоен месец от една година насам, Пламен Орешарски прескочи зимата, правителството не е било никога по-силно от сега, след периода на протести. Това отбеляза социологът Андрей Райчев на редовният брифинг на анализаторите от Институт "Иван Хаджийски", предаде репортер на БГНЕС.

Какво произведе партийната поляризация: четири електората - милион леви - БСП и АБВ, милион десни - ГЕРБ и РБ, 300 000-400 000 хиляди етнически и националистически - Атака, НФСБ. Сега въпросът е как да се управлява страната. БСП чака да види какво ще покаже АБВ на изборите- ако прескочи бариерата тази формация ще стане партньор. Нашите на власт - това е формулата, която прави БСП силни, смята Райчев. Въпросът за политиката за тях е вторичен, първият е за властта. Затова този лидер, който осигури властта е добре дошъл, който не го направи е аут. Борисов осъзнава факта, че не може да е сам във властта, трябва коалиция. Преградата към нея е Цветанов. Затова той бавно като сапьор отвинтва главата на Цветанов и води принципно нова политика, подчерта социологът. ДПС няма много избор - единственият й партньор е БСП. Националистите са разцепени в три посоки, те са около и над 300 000 и лидерството при тях е изключително силно, но ситуацията не позволява да успеят повече от двама от тях. Ако РБ не се класира на изборите, получаваме изключително стабилна биполярност, което означава, че Бареков добре си е направил сметката, защото неговата формация може да бъде тази, която раздава властта, заключи Андрей Райчев.

"Февруари бе преходен месец, по-малко интензивен, защото навлизаме в 100-те дни преди евроизборите. И при нас през изтичащия месец имаше опити да се интерпретират събитията в Украйна от различни гледни точки", посочи политологът Борис Попиванов.

Случиха се групирания и прегрупирания в политическия сектор, проведоха се висшите форуми на две от най-големите партии - БСП и ГЕРБ като част от подготовката на предстоящия изборен маратон.

ГЕРБ върви по пътя от партия на властта към партия на местната власт, отбеляза Попиванов, което даде отражение и в новото ръководство. БСП огледа състоянието си и на конгреса лидерите не приеха разцеплението, с изключение на Георги Първанов и Румен Петков. Конгресът бе стъпка в утвърждаването на една по-лява същност, стимулирана от конкуренцията на АБВ. Търси се по-широка периферия - един по-различен образ на партията, смята той.

Дебатите по Изборния кодекс отчетливо очертаха различния образ на партиите. ГЕРБ продължават да пренебрегват парламента за утвърждаване на тезите и инициативите си за сметка на дейността им на други нива извън него, заключи той.

Продължаваме да наблюдаваме един нестабилен парламент, вследствие на специфичната парламентарна конфигурация , заяви политологът Димитър Ганев. Атака в този период ще продължава да се разграничава от водещите в управлението партии, добави той. Една извънпарламентарна партия се оказва новия балансьор в парламента- и чрез отцепилите се от партиите си и вече независими депутати. Това утежнява ситуацията на управляващото мнозинство. С родилни мъки бяха приети в НС някои ключови закони като Изборния кодекс, макар че ситуацията лишава народните представители от парламентарна динамика, каза Ганев. На двата конгреса - на БСП и ГЕРБ нямаше резки движения. Ключовото събитие на форума на ГЕРБ бе съдбата на Цветан Цветанов. Натискът върху него бе изключително висок преди конгреса им, но Бойко Борисов реши да го остави в ръководството, защото той е в основата на т.нар. изборна машина, така важна за предстоящите избори. Въпреки това има обновление в хората на върха в партията с привличането на Йорданка Фандъкова и Димитър Николов.

През февруари имаме плавно приплъзване от протестна към предизборна ситуация ,каза анализаторът Първан Симеонов. Сега по-интересните събития са между самите политически субекти. Дали ще имаме избори две в едно през май, евроизбори и парламентарни - това вече ми се струва невъзможно или почти невъзможно, отсече той. В ситуация, в която властта се намира в обсадна ситуация има поне три варианта на съпротива - външна, вътрешна опозиции и съпротива срещу всички, срещу целия елит, която са персонализира от различни партии. Може да се каже, че вече имаме нова политическа география у нас, в която сила набират нови партии и коалиции като "България без цензура", НФСБ, РБ, смята Симеонов.

Президентът през този период придоби нова политическа физиономия- след лятото той за втори път премина в нападателна позиция, от което пострадаха управляващите. Той излезе от обяснителния си режим и взе една много популярна от обществена гледна точка позиция- "за" референдума. Сюжетът с подписката може да преформулира предизборния дебат, смята Симеонов. Плевнелиев

В Украйна въпросът не е кой, а къде, заяви проф. Петър-Емил Митев в коментар на геополитическата картина от последното време. Събарят се паметници на Ленин, в отделни градове на изток вече има денонощна охрана на подобни монументални творби. Но може да се каже, че декомунизацията в тази страна е закъсняла, категоричен бе той. Може да се попита защо , когато Юшченко и Тимошенко бяха на власт защо тези паметници не бяха съборени. Да не забравяме също, че Тимошенко бе в затвора заради пренебрегването на украинските интереси за сметка на руските. Не бива да се забравя и за ролята на постолигархичните кръгове част от които са и Янукович и Тимошенко, наричана газовата принцеса. Те, разбира се, имат различни преплитащи се интереси и политическите партии там сега търпят съществена промяна. Партията на регионите се лиши от близо половината си депутати в течение на 2-3 месеца , там тече процес на преструктуриране и разпад. В Украйна наблюдаваме бойни групи на партия "Свобода" и на десния сектор, с нагласа за насилие. Наследниците на бандеровците тревожат с политическата си ирационалност. Тягнибог, един от опозиционните лидери, се изказа да се забрани руския език в страната законодателно, да се даде статут "негражданин на Украйна" за руснаците. Празнота в нашите коментари е за отношението на бесарабските българи, които са повече от 200 000 души, е мнението на проф. Митев. Не е маловажно ,че българският език като регионален също отпада поради решението на временната власт. Събитията в Украйна ще имат много важно отражение и върху България - победата на прозападните сили поставя и капани пред ЕС, посочи проф. Митев.

На българската политическа сцена се очертават два основни полюса - в единия са идеологическите БСП и ГЕРБ, на другия са етно-националните партии ДПС и Атака, продължи той. Оттук е тревогата за разиграване на етническата карта. Мисля, че идеологическата ос ще възстанови своето значение, е мнението на проф. Митев. В РБ е включена протурската партия на Корман Исмаилов и Касим Дал, със съмнение за финансиране от Турция, по-свързана с Анкара, отколкото ДПС. Атака ще запази своето състояние на непредвидимост, конфронтацията при тях протече по-скоро риторично. За ГЕРБ основите белези в този момент са външна изолация и вътрешен разпад. За БСП - проблемите са с ДПС и с формацията АБВ, която обаче не я докара до разпад, смята професорът. Вятърът не духа в платната на АБВ и бившият президент - не се споменават неговите кандидатури за евроизборите, но при БСП това е факт, особено с достойната кандидатура на Достена Лаверн. Независимо от силния ход на партията на Бареков , която тръгва от дясно към центъра, той е зависим от поражението на ГЕРБ, черпи сила от властовата машина на Борисов и Цветанов, подчерта проф. Митев.