За общината обаче, изглежда, фактите нямат значение. В „голямата сива сграда“ вече месеци наред се правят, че „Транстриумф“ просто не съществува. Заровили глави в пясъка като уплашени щрауси, общинарите ни сякаш се надяват проблемите, създадени от самите тях, някак си да се решат от само себе си.
Пренебрежителното отношение към частния превозвач стига дотам, че общината накърнява интереса на гражданите, в чийто интерес би трябвало да работи. В дните, когато градът беше покрит със сняг и лед, представители на „Транстриумф холдинг“ не само не са поканени в щаба, координиращ справянето със зимата, но между превозвача и администрацията на кмета Портних не е осъществен никакъв контакт. Единствено медиите помогнаха, за да предупредят пътниците да не мръзнат по спирките, докато пътят за „Виница“ бъде разчистен, признава шефът на „Транстриумф холдинг“ Антраник Шакариян. Нов пример за неглижирането на частния превозвач имаше и по Задушница, когато общината сметна за достатъчно да съобщи какви допълнителни автобуси пуска по случая „Градски транспорт“. За частния превозвач, който вози пътниците до най-големия варненски гробищен парк – нито дума.
Пътниците не се делят на „общински“ и „частни“
„Ще продължим да возим варненци до последно, докато от общината ни кажат да спрем“, заяви шефът на „Транстриумф холдинг“ Антраник Шакариян. Той не скри, че няма никаква представа какви са плановете на общината за работата й с фирмата, която обслужва половината градски линии. „Работниците ме питат какво ще става и аз честно не знам какво да им отговоря“, допълни Шакариян. В края на миналата година работещите в частния превозвач в продължение на дни обсъждаха общината в търсене на отговори на същия въпрос. Дори и тогава обаче частният превозвач не наруши графика си и не ощети пътниците. Според Шакариян, който призова служителите си да не стигат до тази крайност, въпросът е на запазване на авторитета на фирмата, както и на комфорта на гражданите.
След тези протести собственикът на частния превозвач предложи направо да подари 51% от фирмата на общината. Местната власт просто не успя да реагира на тази изненадваща оферта, а после видни общинари започнаха да намекват, че в нея може да има нещо подвеждащо и измамно. В крайна сметка всички поискани справки във връзка с предложеното дарение бяха предоставени, но съветът, който трябва да разгледа въпроса, продължава да мълчи. Шакариян приема поведението на общината като мълчалив отказ и с недоумение брои месеците, в които управляващите града отказват да комуникират с него, а и с цялата автобусна фирма дори по телефона.
Можем да се возим само в нови автобуси, но уви...
След като „Градски транспорт“ получи „соларисите“, всички пътници във Варна имат реален шанс да се возят само в нови автобуси. За да се постигне обаче този висок стандарт на обслужване, частният и общинският превозвач трябва да бъдат интегрирани в обща система. Вариантите това да стане са различни и напълно реални, но реализацията им се сблъсква отново с бездействието на общината. Въпреки обещанията, че ще бъде започната процедура за избор на подизпълнител за превоза на пътници, монополизиран от „Градски транспорт“, такава няма. А общинският превозвач определено не може да се справи сам с всички линии.
Всъщност общинското дружество има толкова проблеми, че дори не може да намери хора, които да се заемат с решаването им. Търсенето на нови попълнения в тричленния борд на общинския превозвач, двама от членовете на който подадоха оставка, продължава. Привидно сериозен, шефът на „Транстриумф холдниг“ заяви пред „Народно дело“, че е готов да напусне собствената си фирма и да подаде документите си за член на съвета на „Градски транспорт“. Шакариян определено отговаря на всички изисквания, поставени от общината, а те всъщност далеч не са високи. „Искам просто да видя с какъв мотив ще бъда отхвърлен“, коментира бизнесменът, който е категоричен, че отношението на общината към „Транстриумф холдинг“ е пример за дискриминация. Според него няма как да се определи по друг начин игнорирането на един печеливш превозвач, който е на печалба, заради това, че е частна собственост, за сметка на друг, който трупа милиони загуба, но пък е общински.