Утре (неделя, 23 февруари) от 18:30 в зала “Конгресна” в рамките на HDI Мача на Звездите ще отбележим 15 години от последната титла на баскетболния Черно море. Вече публикувах разговори за спомените от това време на Тодор Стойков и близнаците Деян и Калоян Иванови. Логично давам думата и на създателя на този отбор и основен двигател на варненския баскетбол през последните 33 години – Симеон Варчев.

- Как създадохте шампионския отбор на Черно море от 1997-2000 г.?

- През 1993-94 приключих работата си с националния отбор и трябваше да реша как да продължа треньорската си кариера. Тогава избрах да изградя нов отбор във Варна. За съжаление първите няколко опита бяха несполучливи, защото нямахме успех със селекцията. Залагахме на опитни играчи, които не успяваха да дръпнат отбора достатъчно напред. За това реших да променя начина на работа и дадох шанс, от много рано, на младото поколение от нашата школа – Стойков, Друмев, Стоянов, Белберов дойде на 18 години от Силистра и се изгради тук. Видях огромен потенциал и заложих на тях.

- Но и с този отбор нещата не тръгнаха гладко…

- Най-черната година в моята баскетболна кариера е 1997 г. По идентичен начин загубихме два финала у дома. В треньорската практика има моменти, когато трябва да се довериш на мисълта или на интуицията си. Аз се предоверих на интуицията си и в последните атаки на съперника избрах да играем до край в защита, вместо да правим фаулове. Уви, те се възползваха максимално и ние загубихме и в двата случая.

- Защо все пак този отбор успя?

- Ако приемем, че отборът е една къща, то Стойков, Друмев и Белберов бяха красивата й фасада – дизайнът. Но стабилната й основата бе Спас Натов. С привличането му нашите млади таланти получиха огромна подкрепа и увереност, която помогна да спечелим толкова много решителни битки.

- Кой бе най-силният отбор на Черно море в този период?

- Според мен най-силният ни състав бе през сезона 1999/2000 г. Тогава имахме и солидно представяне в Европа. Спечелихме купата с лекота, но в края на шампионата се намесиха много извън баскетболни фактори. Първенството не се реши на игрището.

- Какво в развитието на клуба щеше да се промени, ако бяхме спечелили титлата през 2000 г.?

- Не мисля, че щеше да има някаква съществена разлика за развитието на клуба, ако все пак бяхме победили Левски и тогава. Влизането на Лукойл в баскетбола и политиката на Ямболгаз в тези години промениха правилата на играта и ние не бяхме от печелившата позиция. Никога не съм го казвал, но ако бяхме успели да убедим Соловей Соди да останат спонсор на Черно море по това време, хегемонията на Лукойл нямаше да се случи. Поне не и в този мащаб, който наблюдаваме вече десетина години. За съжаление спортът глобално не е приоритет на компанията.

- Най-значимата според Вас победа в Европа през този период?

- Постигнахме значими победи в Турция и Гърция. Успехът във Варна срещу Банко Ди Рома също бе феноменален. Лично на мен любимият ми мач е победата ни срещу Шарлероа в Белгия в края на 1999 г. С този мач се класирахме за следващата фаза на купа Сапорта. Помня в последните секунди Емил Бояджйски не се върна за една защита, белгийците пропуснаха стрелбата, Емо получи дълъг пас и излезе сам срещу коша. Заби толкова мощно, че тази му забивка се завъртя във всички спортни емисии из Европа. Беше страхотна реклама за нашия клуб.

- След златното поколение на Черно море настъпи ерата на Лукойл, но все пак имахме своите шансове през годините. Защо не успяхме да се възползваме?

- Имахме отлична възможност да спечелим още поне едно отличие с поколението на Близнаците, но за съжаление глупаво изпуснахме купата в Русе през 2006 г. Убеден съм, че ако бяхме спечелили, щяхме да победим Лукойл Академик и във финала на първенството.

- Конфронтацията по линията Варна – София основно в отношенията Варчев – Тити. Сега тази конфронтация изглежда в миналото?

- Константин Папавоз влезе в българския баскетбол доста агресивно, имаше огромни амбиции и не толкова големи възможности. Това го караше да прибягва до нечестни методи, което пък се отразяваше на отношенията ни. В един момент осъзна, че няма как нещата да продължават по този начин и започна да се променя. Това ме накара да му подам ръка и да заработим по-задружно в името на баскетбола.

- Кой от съперниковите играчи през годините сте искал най-много да привлечете в Черно море, но не сте успял?

- Най-много ни е трябвал Иван Костурков. За наше съжаление той продължи кариерата и живота си в Португалия. Също така младият Хрисимир Димитров. Хриси все пак дойде при нас но едва в края на кариерата си.

- Кой ще победи в HDI Мачът на Звездите?

- Отборът на Търкиш Еърлайнс ми се струва по-вероятен победител. В този тип мачове чуждестранните състезатели умеят по-добре да се раздават за шоуто. Дано българите в тима на Фолксваген ме опровергаят.

- Това ли е последното голямо баскетболно събитие в зала “Конгресна” преди реконструкцията й?

- Надявам се не. Имам увереност, че Черно море Порт Варна ще изиграе много мачове в плейофите и ще имаме още поводи за баскетболни емоции в зала “Конгресна”. Иначе последния голям мач в сегашната зала ще бъде волейболната среща от Световна лига България – САЩ в края на май. Вярвам, че след ремонта ще имаме едно съоръжение, което ще бъде актуално поне в следващите десет години. Тук искам да благодаря за безпрецедентната подкрепа на министър Данаил Папазов за реализацията на този проект.

- И може би най-важният въпрос – по какъв начин HDI Maчът на Звездите и бенефисът на шампионския отбор на Черно море ще повлияят върху днешния отбор на Черно море Порт Варна?

- Събитието в неделя има важно психологическо значение за настоящия отбор на Черно море Порт Варна. Много се радвам, че така се подредиха нещата и ще уважим шампионския ни отбор дни преди финалите за Купа България. Днешните ни състезатели ще видят, че сме клуб, който уважава и не забравя тези, които са заслужили и допринесли за неговите успехи и слава.