През лятото на миналата година Тодор Стойков прекрати състезателната си кариера с емоционална пресконференция в София. Преди броени дни от Лукойл Академик го удостоиха с честта да окачат потника му на стената в залата в Правец, което се случва за първи път у нас. Сега е ред и Варна да изпрати най-великия си баскетболист по подобаващ начин. Организаторите на HDI Мачът на звездите (23 февруари, 19:30 ч. в зала “Конгресна” на ДКС) ще съберат шампионския отбор на Черно море от периода 1997-2000 г. за специален демонстративен мач, с който ще отбележим 15 години от последната спечелена от “моряците” титла във Варна. Това ще бъде и прощалният мач на Тодор Стойков с варненските фенове. Имах удоволствието и честта да разговарям с Тошко седмица преди събитието. Сигурен съм, че ще Ви бъде интересно първото интервю на Тодор Стойков с фен.

Интервю на Денислав Георгиев

- Да започнем от самото начало, как се сформира шампионският отбор на Черно море от края на 90-те?

- На първо място бяхме страхотен колектив. Добри играчи и приятели, които израснахме заедно. Тимът ни разполагаше и с няколко опитни състезатели, които ни вдъхваха увереност през цялото време. Най-важно според мен бе непримиримото ни желание да побеждаваме и да се доказваме.

- Преди златните моменти обаче преживяхме две доста горчиви поражения у дома през 1997 г. в решителните мачове. Как повлия това?

- В интерес на истината това много ни помогна. Въпросните мачове срещу Славия ВИС 2 можеше спокойно да ги спечелим. И в двата финала бяхме много близо до успеха, но нямахме шанс. Или пък не бяхме готови за златото. Това обаче ни мобилизира още повече и ни научи да даваме още повече от себе си. В крайна сметка станахме хегемон в българския баскетбол през следващите години.

- В историята няма “ако”, но все пак – как щеше да се развие Черно море като клуб, ако бяхте станали шампиони и през 2000 г.?

- … но не станахме. Няма смисъл да коментираме този сценарий. Къде нещастно, къде под въздействието на външни фактори загубихме титлата, която определено заслужавахме най-много. Спомням си един мач срещу ЦСКА в София към края на редовния сезон, когато ми отмениха тройка в последната секунда и така загубихме домакинското си предимство преди плейофите. Спомням си и как в един от мачовете във финалната серия с Левски водехме с 20 точки преднина в зала “Универсиада” и съдията направи всичко възможно да загубим. Наказаха го след това, но няма значение. Все пак хубавите моменти са много повече от негативните. Като безспорно най-приятно бе да станем шампиони във Варна през 1999 г.

- Кое от 5-те ти златни отличия с Черно море (2 титли и 3 купи на България) е най-ценно?

- Не мога вече да си спомня в детайли как са се развивали всички финали, но помня, че тогава всеки искаше да бие Черно море. Ние бяхме предимно млади момчета и по-опитните съперници се опитваха да ни респектират, дори да ни смачкат. Спомняте си историята, че обикновено не им се получаваше. Показвахме характер и просто побеждавахме.

- Имахте и успехи в международните мачове. Кои са най-значимите за теб?

- Победихме Банко ди Рома с една точка разлика във Варна, което за времето си беше огромен успех. И сега българските клубове трудно побеждават италиански съперници. Най-сладка бе победата над Туборг Измир у дома. Трябваше да бием с разлика над 5 точки, за да се класираме в следващия етап на турнира. Секунди преди края водехме с две, те имаха да изпълнят два наказателни удара и за наше учудване ги вкараха. Аз задържах топката до края, вместо да нападаме и стигнахме до продължения. Там ги бихме даже с повече, отколкото ни бе нужно.

Да се върнем в наши дни, какъв е за теб емоционалният заряд на предстоящия на 23 февруари мач?

- Най-голямата емоция за мен, е че отново ще се събера в една съблекалня с хората, с които започнах да играя баскетбол. Отборът, с който спечелих първите титли в кариерата си. И не на последно място, че ще допринеса отново да напълним Двореца.

- Като каза да напълним Двореца, само победите ли създаваха невероятната атмосфера в зала “Конгресна” тогава?

- Най-важното бе, че хората ни познаваха. Ние бяхме едно ядро играчи дълги години. Феновете, а и хората из града ни познаваха. Сега играчите, особено чужденците, много често се сменят и хората не могат да ги запомнят. Как да им станат любимци? Ние тогава бяхме приятели с повечето хора в залата и това създаваше уникалната атмосфера. Все пак по това време на всеки наш мач Дворецът бе пълен и събирахме повече публика, отколкото ходеше на двата футболни стадиона в града взети заедно.

- Спомена футбола, няма как да не те провокираме с един по-специален въпрос. Според теб кое е по-вероятно – Черно море да стане отново шампион на баскет, или футболния Спартак да се върне в А група?

- Дано ме опровергаят, но и двете не ми се струват реалистични на този етап. Все пак завръщане на Спартак в елита е една идея по-вероятно. Но ще е много трудно. Ситуацията там е доста тежка.

- В същото време баскетболният Черно море върви изненадващо добре в първенството?

- Да, тук е моментът да поздравя организаторите на HDI Мачът на звездите, защото честването на шампионския ни отбор се случва тъкмо на време. Да оставим на страна края на моята кариера. По-важно е, че играчите на Черно море е хубаво да знаят, че са част от клуб с история. Клуб, който е доминирал в българския баскетбол. Черно море е ставал шампион и това трябва да ги зарежда с увереност в настоящите успехи. От друга страна вече в залата има фенове, които не не помнят. Не са присъствали на шампионските ни мачове, не са ни виждали в игра и за тях също ще е много интересно да се срещнат с историята.

- В Правец окачиха потника ти на стената на залата, което е голяма чест. Смяташ ли да предадеш символично на някой от младите играчи във Варна потника с номер 15?

- Това, което Лукойл направи бе сериозен жест. За първи път се случва в България. Няма значение, дали аз ще дам потника на някого. По-важно е някой да пожелае да го вземе. Има доста качествени момчета, но трябва да имат желанието да станат номер едно.

- Пак те връщам в миналото – помниш ли последния си мач за Черно море?

- Разбира се, победихме много сериозно Ямбол във Варна. Бяха силни, имаха много украинци, после станаха шампиони. Залата беше препълнена, беше много емоционално за мен. Наскоро Божидар Аврамов ми разказа спомените си от този мач – той е бил дете тогава. Припомни ми, че съм хвърлил потника си в публиката.

- Тогава обеща на феновете, че ще се върнеш. И според нас нямаше предвид подобен бенефис. Защо не се върна в Черно море?

- Не може да се върнеш някъде, без да са те поканили. Всички в баскетбола знаеха, че съм в края на кариерата си, знаеха и моето обещание да приключа с баскетбола в Черно море. Никой не ме е потърсил, не е говорил с мен и в случая не става дума за финансови условия.

- Съжаляваш ли, че не постигна повече в чужбина?

- Не, аз дълго време бях в Лукойл Академик, където бях поел ангажимент и отговорност да изградим сериозен отбор с авторитет в Европа. През цялото време е имало много оферти за мен, но Лукойл винаги излизаха с по-добра. Мога да кажа, че организацията в тима е перфектна и няма как да съжалявам, че отклоних толкова оферти от целия свят.

- В кой от младите баскетболни надежди вярваш най-много?

- Божидар Аврамов вече е фактор и той трябва да води напред Лукойл Академик и националния отбор. Във Варна също има няколко момчета. Не искам да отличавам конкретни имена – има способни млади играчи, които трябва да се доказват. Пак казвам, да мечтаят и да работят да станат номер едно. Няма смисъл да си посредствен играч и като приключи кариерата ти да се чудиш с какво да се захванеш.

Прощалният мач на Тодор Стойков с варненската публика и честването на 15 години от последната титла на Черно море ще бъдат част от HDI Мачът на Звездите, който ще се проведе на 23 февруари от 19:30 в зала Конгресна на ДКС. Нека уважим златния баскетболен отбор на Черно море от края на 90-те.