Универсалните пенсионни фондове са постигнали 4% средна годишна доходност при управлението на парите за втора пенсия от началото на юли 2004 г. до края на 2013 г. Това показва справка на Комисията за финансов надзор, подготвена за “Труд”.

Доходността на професионалните фондове, в които се осигуряват работещите при тежки и вредни условия (миньори, химици, машинисти, летци) е 3,93% за същия период. И при двата типа фондове доходността изпреварва инфлацията, което означава, че пенсионните спестявания са увеличили покупателната си способност. Доходността обаче е по-ниска от тази на дългосрочните банкови влогове, където лихвите през всичките тези години се задържаха на средно ниво от над 5%. Едва в края на миналата година те започнаха да падат и през декември 2013 г. средната лихва по депозити със срок от 6 до 12 месеца се смъкна на 4,17% по данни на БНБ.

По закон в универсалните фондове задължително се осигуряват всички работещи, родени след 1959 г. В момента това са над 3,33 млн. души. На практика универсалните фондове започват дейността си през 2002 г., когато в тях постъпват първите пенсионни вноски. Тогава дружествата постигат над 14% годишна доходност, а през 2003 г. - почти 11%. От 1 юли 2004 г. обаче Комисията за финансов надзор промени методиката, по която се оценяват активите и пасивите на фондовете, и изчисляването на стойността на един дял. Затова за по-коректно се приема натрупванията на спестяванията за старини да се отчитат след тази дата.

Данните показват, че деветте частни пенсионни компании в България са постигнали най-добър резултат през 2007 г. Тогава средната им доходност е била над 15%. Сривът на капиталовите пазари в световен мащаб през следващата година на практика изтрива високите резултати.

През 2008 г. доходността е била минус 20%. Това налага преструктуриране на инвестиционните портфейли. Пенсионните компании пренасочват активите си към финансови инструменти с по-нисък риск и през 2009 г. успяват да излязат на плюс. В следващите години единствено през 2011 г. доходността е била отрицателна - минус 0,41%.

Увеличили са се и сумите по индивидуалните партиди. Към края на 2013 г. всеки осигурен в частен фонд е имал средно по 1641 лв. за втора пенсия. В сравнение с година по-рано сумата е нараснала с 256 лв. Работещите на възраст между 50 и 54 години имат най-много пари в пенсионните си сметки и към края на 2013 г. те са натрупали средно по 2156 лв.

Очаква се фондовете да започнат да плащат допълнителна пенсия след 2020 г. Целта е втората пенсия да е равна на 15-20% от заплатата преди пенсионирането. Според експертите обаче това няма как да се случи при сегашния размер на осигуровката за втора пенсия, която е 5% от официалната брутна заплата.

Данните на финансовия надзор показват, че пенсионните спестявания на мъжете са с около 220 лв. по-големи, отколкото на жените. Обяснението е, че обикновено дамите получават по-ниско заплащане. По-големи натрупвания имат работещите първа и втора категория труд, които имат право на ранно пенсиониране. Те се осигуряват задължително в професионални фондове. В края на 2013 г. всеки осигурен в такъв фонд е имал средно по 2673 лв. в индивидуалната си партида. С най-много пари разполагат хората между 45 и 49 години - средно по 3791 лв.

Пенсионните фондове управляват близо 7 милиарда лева

В края на 2013 г. частните пенсионни фондове управляват 6,809 млрд. лв., показват данните на Комисията за финансов надзор. Сумата е равна на 8% от брутния вътрешен продукт на България за миналата година. В сравнение с 2012 г. нетните активи на пенсионните фондове са се увеличили с близо 20%.

Най-голям дял от средствата (4,9 млрд. лв.) се управляват от универсалните фондове, в които задължително за втора пенсия се осигуряват работещите, родени след 1959 г. Около 39% от парите им са инвестирани в дългови ценни книжа, издадени или гарантирани от държави от ЕС. Всеки пети лев за втора пенсия е вложен в корпоративни облигации. 24% от парите са в акции, а 12% са на депозити в банки.

Данните на КФН показват, че общата печалба в сектора през 2013 г. е 36,888 млн. лв., което е с над 5 млн. лв. повече спрямо година по-рано. Три от деветте пенсионноосигурителни дружества обаче са приключили миналата година с отрицателен нетен финансов резултат.

През м.г. общите приходи на компаниите са били над 130 млн. лв., което е с 16,5 млн. лв. повече спрямо 2012 г. Над 82% от сумата е дошла от такси и удръжки при управлението на средствата на осигурените. Увеличил се е и размерът на осигуровките. През 2013 г. всеки месец един осигурен и неговият работодател са внасяли средно по 41,60 лева в универсален фонд. Година по-рано вноската е била 38 лева.

Увеличението на вноската и на броя на осигурените е довело до ръст и на постъпленията от осигуровки за втора пенсия. През 2013 г. в универсалните фондове са влезли 794,2 млн. лв., което е с 13% повече в сравнение с постъпленията година по-рано.