Независимо от разнообразието на зооепитети, типове и щамове, грипът ни посещава всяка зима. Но да му се даде точна характеристика е трудно. Вирусът може да ни отмине, да причини само отпадналост за ден-два, да ни тръшне за дълго на легло или да ни навлече усложнение. Затова отношението на хората към болестта е в двете крайности, пише женското списание Hera.bg. Едни изпадат в паника само при прогнозите за евентуална епидемия. Цяла зима те са под постоянен стрес и напрежение, готови са да влязат в болница при първия грипен симптом и злоупотребяват с медикаменти, чиито странични ефекти са по-опасни от самото заболяване. В резултат на това отслабват защитната функция на организма си и обикновено страховете им се оправдават.

Други, точно напротив – в знак на протест срещу паниката и апокалиптичните прогнози, прекарват вируса „на крак”, без да вземат никакви мерки, а лекарска помощ търсят, едва когато усложненията вече са в напреднал стадии.

Какво е общото между тези две крайности – липсата на реална преценка за състоянието. Необходимо е да знаем, в кои случаи да потърсим лекарска помощ и в кои, да се доверим на имунната си система, която в повечето случаи има ресурс сама да се справи с вируса.

Първи признаци на тежко заболяване

● Температурата на тялото е висока продължително време и почти не се повлиява от лекарства и компреси. За кратко може да спадне, но скоро отново се повишава, а болният е ту в трескава възбуда, ту обратно – в апатия.

● Нетърпимо главоболие, което може да се дължи не само на високата температура, но и на започнало мозъчно възпаление. Много характерен симптом в този случай е силната непоносимост към светлината.

● Болният буквално не може да станете от леглото, заради слабост в мускулите и ставите, която успешно се конкурира с главоболието.

● Дишането му е учестено, но въпреки това има усещането, че не му достига въздух.

Всеки един от тези симптоми е признак, че имунната система вече изнемогва и не бива да отлагате търсенето на лекарска помощ. Ако не бъдат взети адекватни мерки, вирусът започва да поразява вътрешните органи. Първите му мишени са белите дробове, сърцето, главния мозък и бъбреците. Но това не е единствената опасност. Тъй като имунната система е изтощена и вече не може да изпълнява вече своята защитна функция, патогенните микроорганизми, които живеят в тялото, се възползват от ситуацията и предизвикват бактериални усложнения.

С други думи, през първите дни на заболяването са възможни вирусни усложнения – бронхит, пневмония, миокардит (възпаление на сърдечния мускул), еднокардит, енцефалит (възпаление на мозъчната тъкан), менинфит, нефтит и бъбречна недостатъчност. Те са и най-опасни, защото се развиват бързо и засягат най-важните органи в тялото. Затова, ако карате грипа нетипично тежко, не отлагайте с дни търсенето на лекарска помощ.

Бактериалните усложнения обикновено се проявяват на по-късен етап – 5-7 дни след началото на заболяването. Това най-често са ангина, синузит, отит, бактериална пневмония. Затова твърде продължителното боледуване, дори и в по-лека форма, също не бива да се подценява.