Историята за покъртителното състояние на 79-годишната Василена и 88-годишния й съпруг Илия, която публикувахме преди броени дни, докосна сърцата на десетки варненки. Жената, която от години бори рак и се грижи за трудноподвижния си съпруг, преди седмица падна от ескалатора на магазин за хранителни стоки и се потроши. Вследствие на това тя е на легло, както и мъжът й, и няма кой да им помогне нито за храната, нито за елементарни хигиенни нужди.

Още в събота първата група жени, натоварени с домашно приготвена храна, гостували на възрастното семейство, изпаднало в беда. Състрадателните дами не само оставили храната в кухничката на Василена. Те погостували, поговорили със семейството и почистили къщата. „Продължават да се обаждат жени, които казват, че много искат да помогнат с нещо на болните Василена и Илия, и питат как да го сторят. Дори една учителка поиска да ги посещава редовно, за да им помага с това, от което имат нужда“, разказа развълнуваната приятелка на семейството, която подаде сигнала за бедстващата двойка – Мария Антонова. Самата тя също е на възраст и посещава приятелката си Веси, както я нарича, когато силите й позволяват. „Сега съм спокойна, защото се намериха и други хора и сега като се сменяме, всеки ден ще има по някой да ги нагледа за малко“, обяснява жената, а усмивката й не слиза от лицето.

Междувременно стана ясно, че двойката още от понеделник е подкрепена и от социалните служби в града. Лично с казуса се ангажира шефката на социалната дирекция към министерството Адриана Григорова. „Със съдействието на управителката на общинския Домашен социален патронаж семейството всеки ден ще получава топла храна, която ще им бъде доставяна вкъщи“, обясни Григорова. Със съдействието на варненската организация на Българския червен кръст пък семейството ще бъде включено незабавно в програмата за домашна помощ. Така домашна помощница ще посещава двойката два или три пъти седмично.

Василена и Илия намериха приятели в едни изключително трудни за тях моменти. Признателността им се измерва със сълзите в очите им. Това нямаше да се случи без помощта на хората, които им подадоха ръка. „Хората, които искат да им помогнат, много често коментират, че държавата ни може да не струва, но ние можем да се справим, ако си помогнем един на друг“, завършва Антонова.