Ескалирането на напрежението в Босна и Херцеговина има своите дълбоки причини в тежкото наследство от войните, а разделението на нацията ще задълбочава още повече. Това смятат политически наблюдатели на процесите на Балканите. През последните няколко дни при избухналите антиправителствени протести бяха ранени стотици хора, а демонстрантите опожариха няколко правителствени сгради в различни градове.

Властите в Босна и Херцеговина водят разследване във връзка с ожесточените антиправителствени протести, при които в петък бяха ранени 250 души. Прокуратурата в град Тузла води разследване за пожара, който опустоши местния парламент.

Подобни разследвания се провеждат в Сараево, Мостар и Зеница, където стотици демонстранти нападнаха държавни сгради, като някои от тях бяха опожарени.

Протестите, които избухнаха като израз на недоволство срещу безработицата, бедността и корупцията сред управляващите, доведе до десетки арести. Сред задържаните бе и синдикалният лидер Йосип Милич.

"Години наред най-доброто описание на политическата ситуация в Босна и Херцеговина беше "стагнирала, но стабилна".

Сега със зашеметяваща скорост анализаторите вече говорят за "Босненска пролет", разказва за Би Би Си анализаторът на Балканите Тим Джуда.

Политиците осъждат "хулигани" за насилието, но са видимо уплашени.

Към протеста, започнал в сряда в Тузла заради незиплатени заплати и пенсии и изгубени работни места в четири фалирали предприятия, се присъединиха студенти, ученици и политически активисти.

"Ситуацията е много зле и се надявам политиците да проявят достатъчно разум и приличие и да се оттеглят, защото ако продължат да воюват срещу хората, ще загубят всичко", казва Семир Синанович, безработен жител на Сараево.

Откакто през 1995 г. свърши гражданската война, в Босна рядко е имало протести по социални проблеми. До 2006 г. имаше известен напредък в превръщането й в малко или много функционираща държава. Но след това политиката изпадна в незавидно състояние и тази бъркотия само се добави към удара от икономическата криза, понесен от целия район на Западните Балкани.

Безработицата е 27.5% и никой от икономическите индикатори не сочи някакво сериозно възстановяване.

Стари производства от комунистическо време, господствали в градове като Тузла, бяха съсипани от войната. Приватизирането им често е корумпиран процес, в който хора с връзки купуват предприятията, само за да разпродадат активите им с цел бърза печалба и да обявят фалит.

Години наред босненците недоволстват от политиците си и почти единодушно ги смятат за корумпирани. Но войната остави хората апатични, уплашени и цинични, обяснява Тим Джуда. Травмите са толкова дълбоки, че макар стандартът на живот да пада, недоволството не избухваше, потиснато от опасенията от завръщането към стария конфликт.

"Прекарах цялата война на най-предната фронтова линия. Защитавах град Зук, опитвах се да спася от пламъците редица сгради, включително и тази в Сараево. От една страна съжалявам, че беше подпалена, но от друга, нека гори отново, за да напомня на хората за войната и разделението", казва Мирсад Дедовиц – ветеран от войните.

Основният политически проблем на Босна е, че войната остави на хората една държава, която не функционира. Страната е разделена на две – доминираната от сърби Република Сръбска, където лидерът й Милорад Додик иска да обяви независимост, и Федерацията, която се състои от 10 кантона, доминирани или от босненци мюсюлмани, или от хървати. Всеки от тези кантони си има свое управление и този модел е наложен на всеки районен, градски и общински съвет. И накрая има един автономен район – Бръчко.

С едва 3.8 милиона души население за Босна понякога казват, че се нуждае единствено от кмет, но етническото разделение прави невъзможна промяната на ситуацията.