"Не се налага формиране на българска позиция по темата за общите дипломатически представителства на Македония и Сърбия", заяви външният министър Кристиан Вигенин по време на парламентарния контрол.

Вигенин поясни, че в началото на януари 2014 година министърът на външните работи на Сърбия Иван Мъркич е оповестил публично инициативата за общи дипломатически представителства с други държави като Македония, Словения, Турция, Хърватия, Черна гора. Тази новина е била интерпретирана като възраждане на бивша Югославия, с обща външна политика между споменатите държави, но идеята съвсем не била нова. Вигенин смята,че въпросът опира до усилията за намаляване на разходите при няколко страни от бивша Югославия, които сега са вече независими и самостоятелни държави. Те търсели по тази причина възможности за сътрудничество по отношение на общи сгради за посолства и консулства в трети страни.

Според Вигенин България също участвала в подобен координационен процес, иницииран от Европейската служба за външна дейност в рамките на страните-членки на ЕС.

"Като подход това вече е въведено от редица европейски държави, сред които са скандинавските страни Дания, Швеция и Финландия и страните от Вишеградска група - Унгария, Чехия, Словакия и Полша, а практиката придобива популярност и сред страните от нашия регион", каза още той.

Вигенин е бил информиран по време на неотдавнашното си посещение в Скопие от министъра на външните работи Попоски, че Македония вече има сключени подобни споразумения за общо ползване на сгради с Унгария, а, може би, и със Словения.

"Думите на турския премиер в Кешан не могат да се приемат за заплаха". Това бе отговорът на Вигенин, на въпрос от Волен Сидеров по време на петъчния блицконтрол. Питането бе във връзка с изказване на министър-председателя на Република Турция Реджеп Тайип Ердоган на предизборен митинг в град Кешан, в което отправя териториални претенции към страната.

Министърът каза още, че вижда положителни сигнали в желанието на Турция да продължи взаимоотношенията с България. „Да се говори за амбиция на промяна на граници, е най-малкото неуместно", добави Вигенин.

„Нямам основания, що се отнася до сегашното правителство, да смятаме, че Турция има специфично негативно отношение. Доста оперативно се работи от края на миналата година. Всичко, което се уговорихме, се реализира или е в процес на реализация. Има кооперативност от страна и на Турция да продължи работата с България", каза министърът.

"Имаме достатъчно механизми да защитим българския интерес, ако той бъде застрашен", коментира още външният министър.

„Не се очаква темата за приемането на България в Шенген да намери решение при председателството на Гърция на ЕС, но до края на годината можем да го очакваме, дано се окажа прав", каза още Вигенин.

Външният министър посочи, че работата по тази тема продължава, предстоят европейски избори и сега точно не е най-подходящият момент за повдигане на въпроса.

Вигенин смята,че не е било задължително участието ни в конференцията "Женева 2", от 28 страни членки на ЕС само 9 са били там и то със специфичен принос, отговори той на въпрос. Нямаме причина да считаме,че сме неглижирани в този процес, коментира той.

"Темата за бежанците е една от приоритетните за сегашното председателство на ЕС и идеята е да се стигне до обща, координирана европейска политика по нея", посочи Вигенин. Надявам се гръцките колеги да успеят, но след тях Италия поема председателството - страна силно засегната от проблема с бежанския поток и ако не успеем сега, това ще се случи при тяхното председателство, изрази надежда министърът.