С 18 гласа „за“ и 4 против“ днес ВСС избра Ванухи Аракелян за председател на Варненския апелативен съд. Близо 2 часа продължиха дебатите между членовете на съвета и Ванухи Аракелян. Тя имаше възможност да представи концепцията си за развитието на втория по големина и натовареност апелативен съд в страна.

Ванухи Аракелян завършва Юридическия факултет на СУ”Св.Кл .Охридски” през 1988г. Професионалният й път започва като стажант-съдия в Окръжен съд Варна през същата година, преминава през ОбНС Добрич, където е Главен юрисконсулт. Съдия в Районен съд Варна от 1991 до 1996 год, там в последните две години е зам.председател и председател на Брачна колегия. От октомври 1996 е съдия в Окръжен съд Варна, негов зам.председател и ръководител на Търговско и фирмено отделение. Има ранг съдия във ВКС и ВАС. От юни 2004 година е административен ръководител на Окръжен съд Варна и до настоящия момент вече втори мандат управлява този съд.

Била е хоноруван асистент и лектор в ИУ Варна и Икономическия колеж при ТУ Варна по основи на правото, семейно и наследствено, търговско, финансово и гражданско процесуално право. Преподавател по Търговско право във ВСУ «Ч.Храбър» във Варна. Специализирала е в САЩ, във Великобритания по програма „Трейл” на Британския ноу-хау фонд. Лектор на семинари, конференции и дискусии, организирани от МП, ЦОМ, НИП, Патентно ведомство, в това число и в конференции в страни от Европа. Участва в работна група на ВСС по изготвяне концепция за прилагане на информационните технологии в производството по несъстоятелност, в съвместни проекти на МП и австрийското МП по прилагане на Work-flows в производството по несъстоятелност, както и в проект „Независима съдебна власт”.

Многократно е казвала, че в старта на първия си ръководен мандат се чувствала като човек, който трябва да обхване с ръцете си слон. Днес се усмихва на това сравнение, защото владее много от оръжията за добро управление. С пословична упоритост и професионализъм воюва за покриването на всеки един от стандартите за добро управление на съда, разписани още през 2005 година в План за развитието на Варненски окърежн съд, подкрепен от Инициативата за укрепване на съдебната система към Американската агенция за международно развитие и одобрен от ВСС. Аракелян познава всеки детайл от сложния организъм на съда и планира всяка една промяна в дейността му - стъпка по стъпка. Не пропуска да информира незнаещите, че вече втори мандат управлява «Съд – модел» по стандартите за добро управление на съдебната система. Вторият по натовареност съд в страната е и водещ при внедряването и утвърждаването на съвременни информационни технологии в цялостния процес на правораздаване. Гордее се със всеки свой служител и с колегите си съдии. Отстоява със зъби и нокти независимостта в работата на съда. Казва, че за нея Правораздаването е свещенодействие, а по своята същност самотно занимание. Съдията трябва да има относителния комфорт да прегледа делото и представените доказателствата, за да се произнесе според закона и неговото вътрешното убеждение.

Всеки, който е близо до нея – в професионалния и в личния й път знае, че воюва за всяка добра кауза. Търсен и предпочитан партньор на много неправителствени организации, с огромен опит в реализирането на проекти.

Гордее се и с това, че върви по стъпките на достойни юристи и забележителни личности. Днес в съдебните зали на Варненския окръжен съд стоят ликовете на неговите първи председатели - като Кръстьо Мирски например, който е бил и кмет на Варна, и председател на съда. Вярва, че този, който не познава своето минало няма бъдеще. Често цитира една мисъл на Кант, че “от всичко, което може да бъде разсъдено за света няма безусловно добро, освен добрата воля”. И пояснява, че когато към добрите традиции прибавим волята, професионализма, почтеността и морала на екипа, който ръководи, то много по-уверено се постигат стандартите за съвременно развитие и управление на съда.

Твърди, че да си административен ръководител не е професия. Като съдия се чувства на мястото си. Сигурно и заради това съдбата я дари с уникален шанс. Ванухи Аракелян е първият в страната съдия по несъстоятелност, чието име свързваме с мегаделото за фалита на Варненска корабостроителница. Дело, което засегна интересите и живота на повече от 20 хиляди души. Чудовищно по своите мащаби и изпитания дело - с близо 5000 кредитора и с перспективата, че обявяването в несъстоятелност на структуроопределящо за икономиката на страната предприятие ще доведе до верижни несъстоятелности. Помни това дело и заради заплахите по телефона, митингите, палатковия лагер, заканите да се спре влакът Варна – София. В дните, когато се решава съдбата на завода, баща й си отива от белия свят. Нито за миг обаче не се колебае, когато се подписва под решението за несъстоятелност. Професионалната удовлетвореност идва не само с потвърждаването на основния съдебен акт, но и тогава, когато Варненска корабостроителница получава първите поръчки, а корабостроителите се връщат в завода. Години по-късно изненадващо получава подарък от тях – макет на танкера “Хан Аспарух”. Едва тогава разбира истински, че е дочакала признанието за свършената от съдията по несъстоятелност работа. Днес се гордее, че има това дело в професионалната си биография.