1623 г. — Франция, Савоя и Венеция сключват съюзен договор, насочен против Испания.

1788 г. — Масачузетс става 6-я щат на САЩ.

1819 г. — Британският благородник Томас Рафълс основава Сингапур.

1840 г. — С подписване на договор между представители на британската корона и маорите е основана държавата Нова Зеландия.

1878 г. — Освободен е град Бургас от османско робство и е учредена първата българска градска община.

1897 г. — Открита е жп линията Перник — Радомир.

1899 г. — Сенатът на САЩ ратифицира договор, по силата на който Испания отстъпва на САЩ владенията си Гватемала, Куба, Пуерто Рико и Филипините.

1900 г. — В Хага е създаден Международен арбитражен съд.

1901 г. — В Парижките жп гари са поставени първите обществени телефони.

1904 г. — Япония прекъсва дипломатически отношения с Русия, два дни по-късно започва Руско-японската война.

1922 г. — Подписан е договор за забрана използването на отровни газове при военни действия между Великобритания, САЩ, Франция и Япония.

1933 г. — В Германия е въведена цензура на печатните издания.

1935 г. — В САЩ започва продажбата на играта Монополи.

1936 г. — Олимпийски игри: Зимни олимпийски игри: В Гармиш-Партенкирхен са открити IV Зимни олимпийски игри.

1951 г. — При тежка железопътна катастрофа в Пенсилвания (САЩ) загиват 85 души и над 500 са ранени.

1952 г. — Умира крал Джордж VI и Елизабет II става кралица на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.

1958 г. — В самолетна катастрофа край Мюнхен, Германия (тогава ФРГ), загиват 23 човека, осем от които са футболисти на ФК Манчестър Юнайтед, Англия.

1996 г. — В Атлантическия океан, близо до брега на Доминиканската република катастрофира Боинг-757 на турските авиолинии, при което загиват всичките 189 пътници и екипаж.

2004 г. — При самоубийствена атака на чеченски сепаратист в Московското метро загиват 40 души, а 129 са ранени.

2012 г. — При скъсването на язовирна стена е наводнено Харманлийското село Бисер

Родени

1654 г. — Николас II Бернули, швейцарски математик († 1705 г.)

1664 г. — Мустафа II, султан на Османската империя († 1703 г.)

1665 г. — Анна Стюарт, кралица на Англия († 1714 г.)

1799 г. — Емерих Фривалдски, унгарски ботаник († 1870 г.)

1802 г. — Чарлз Уитстоун, британски физик († 1875 г.)

1838 г. — Хенри Ървинг, британски артист († 1905 г.)

1858 г. — Христофор Хесапчиев, български офицер и учен († 1938 г.)

1866 г. — Стефан Ватев, български педиатър и антрополог († 1946 г.)

1879 г. — Педро Агире Серда, президент на Чили († 1941 г.)

1886 г. — Алберто Гереро, чилийско-канадски композитор († 1959 г.)

1886 г. — Людмил Стоянов, български филолог († 1973 г.)

1892 г. — Джон Карден, британски конструктор на танкове († 1935 г.)

1892 г. — Уилям Мърфи, американски лекар, Нобелов лауреат († 1987 г.)

1892 г. — Христо Стоянов, български политик († 1970 г.)

1895 г. — Бейб Рут, американски бейзболист († 1948 г.)

1897 г. — Алеберто Кавалканти, бразилски и френски кинорежисьор († 1982 г.)

1900 г. — Харалд фон Елверфелт, германски офицер († 1945 г.)

1905 г. — Владислав Гомулка, полски комунистически и държавен деец († 1982 г.)

1911 г. — Роналд Рейгън, 40-ти президент на САЩ († 2004 г.)

1912 г. — Ева Браун, любовница и съпруга на Адолф Хитлер († 1945 г.)

1916 г. — Кръстю Димитров, български шахматист († 1999 г.)

1917 г. — Жа Жа Габор, американска актриса

1928 г. — Алан Мелцер, американски икономист

1928 г. — Илия Конев, български учен († 2009 г.)

1929 г. — Кийт Уотърхаус, британски писател и журналист

1929 г. — Пиер Брис, френски актьор

1932 г. — Камило Сиенфуегос, кубински революционер († 1959 г.)

1932 г. — Франсоа Трюфо, френски режисьор († 1984 г.)

1935 г. — Надин Трентинян, френска режисьорка

1943 г. — Иван Гарелов, български журналист и телевизионен водещ

1945 г. — Боб Марли, ямайски певец († 1981 г.)

1946 г. — Атанас Вангелов, писател от Република Македония

1949 г. — Джим Шеридън, ирландски кинорежисьор

1950 г. — Натали Кол, американска поп-певица

1951 г. — Атанас Липчев, български писател († 2010 г.)

1956 г. — Стефан Влахов-Мицов, български историк и писател

1958 г. — Валентин Касабов, български журналост и политик

1960 г. — Мила Искренова, български хореограф

1962 г. — Аксел Роуз, американски музикант (Guns N' Roses)

1964 г. — Руслан Райнов, български тенисист

1966 г. — Рик Астли, английски поп-певец

1967 г. — Тони Дачева, българска поп-фолк певица

1968 г. — Акира Ямаока, японски композитор и продуцент

1969 г. — Масимо Бусака, швейцарски футболен съдия

1980 г. — Масена Моке, футболист от Конго

1984 г. — Борислав Караматев, български футболист

1984 г. — Пирет Йервис, естонска поп-певеца (Vanilla Ninja)

1986 г. — Микеле Паолучи, италиански футболист

1991 г. — Бахри Шакир, български футболист