На 11 и 12 февруари във Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров” предстоят премиерните спектакли на „Измяна” от Харолд Пинтър, съвместна продукция на ТМПЦ – ДТ „Стоян Бъчваров” и продуцентска компания „Артишок”. На 26 февруари варненската постановка ще гостува в Сатиричния театър „Алеко Константинов”. Режисьор Пламен Марков, сценограф Мира Каланова, музика Калин Николов, фотограф Симеон Лютаков, с участието на Димитър Баненкин (Джери), Стоян Радев (Робърт), Веселина Михалкова (Ема), Стефан Додуров (Сервитьор).

Интервю на Виолета Тончева със Стоян Радев (Робърт) в премиерната постановка „Измяна” от Пинтър, реж. Пламен Марков

Пламен Марков има една оригинална теза за творчеството на Пинтър, според която комуникацията между героите е изградена върху предубеждението, т.е. истинската среща между тях е невъзможна. Как се играе това предубеждение?

Пинтър е директен и откровен, въпросът е в това какъв е начинът, по който отсрещният човек прекарва диалога през своето предубеждение. Как отсрещният възприема твоята откровеност. За пръв път работя Пинтър, който е много различен от повечето автори. На мен ми беше особено интересно да изграждам моя герой през мислите и начините, чрез които той се сблъсква с действителността. Както всеки път, когато репетирам нова роля, мисля денонощно за образа и как може той да стане най-плътен и сложен. Това напрежение се сгъстява особено във времето преди премиерата. Днес например, докато идвах към театъра, ми хрумна нещо, някакъв малък момент може би в цялата пиеса, но за мен всеки детайл е от значение и нямах търпение да го обсъдя с Пламен Марков.

Мълчанието у Пинтър също има специална и самостоятелна роля. Как изпълваш със съдържание прословутите "пинтърки" - паузите в пиесите на Пинтър?

Паузите у Пинтър са много популярни, много изследователи са ги анализирали. Радвам се, че за пръв път правя Пинтър с такъв вещ анализатор на неговото творчество като Пламен Марков. На твоя въпрос бих искал да цитирам самия Пинтър: „Има два вида мълчание. Единият е, когато не се изрича нито дума. И другият – когато се прибягва до езиков порой. Тези тиради говорят за език, заключен под самите тях. Те представляват една непрекъсната препратка. Речта, която чуваме, подсказва за онова, което не чуваме. Това е необходим параван, една ожесточена мъчителна присмехулна димна завеса, която държи човека отсреща на мястото му. Колко пъти сме чували онази изтъркана фраза „липса на общуване“ и именно това определение е доста систематично прикачвано механично на моите пиеси. Аз вярвам в обратното. Според мен ние общуваме с нашето мълчание, с отчаяните опити да не се саморазкриваме. Да навлезеш в нечий чужд живот е прекалено плашещо. А да разкриеш пред другите вътрешната си нищета е прекалено страховита възможност.“

Преди време, когато си говорихме защо пиесата се нарича "Измяна", а не "Изневяра", ти каза, че измяната стои в по-висока позиция от изневярата. Сега, дни преди премиерата, продължаваш ли да смяташ така?

О, да. За мен измяната като понятие носи по-всеобхватен характер. В края на крайщата тук наистина има изневяра, но това не е пиеса за плътската изневяра, а за измяната към дългогодишния партньор, към човека до теб, също и към идеалите, които самият ти си отстоявал.

Но ако следваш вътрешния си подтик за промяна, защо това да е измяна към себе си?

Да изневериш на себе си е обратното на това да бъдеш верен на себе си. Във всеки случай е важно да не нараняваме другите. Нещата винаги са относителни, границата между тях е тънка, но вярвам, че може да има честност във взаимоотношенията.

Сигурно Стоян Радев и Димитър Баненкин могат да изиграят и другата роля. Защо, според теб, Пламен Марков направи такова разпределение?

Това би бил добър въпрос към Пламен Марков, не към мен. Но аз много се радвам, че ми се падна ролята на Робърт. Още когато разбрахме, че двамата ще играем в „Измяна”,без да знаем точно какъв е режисьорският избор, аз тайно си пожелах да бъда Робърт. Харесах образа още при първия прочит на пиесата и съм щастлив, че желанието ми да го пресъздам на сцената, се сбъдна. Четох някъде, че Робърт бил любимият образ на Пинтър в тази пиеса. И за мен е така.

Удобно ли се чувстваш, заедно с другите, в Пинтъровия триъгълник?

Ние с Веси Михалкова сме отдавна заедно на сцената, със Стефан Додуров си партнираме в „Ревизор”, нов сред нас е Митко Баненкин. Срещата ни с него е приятната тръпка в „Измяна”. Наистина аз играх с него в тв сериала „Недадените”, където той изгради много добър образ, но там нашите персонажи не се срещнаха. Сега усещам неговото вълнение, че години по-късно се връща отново на театралната сцена, при това с автор като Пинтър. Винаги е провокативно и зареждащо, когато имаш срещу себе си актьор, когото не познаваш. Между нас се получава. Вярвам, че ще стане хубав спектакъл.